Още два или три часа бурята вилня, чупи и отнася, преобърна и други коли, пороят успя да изрови асфалта на пътя, вадичката до нас стана река и си направи пролом в пясъка, дори брегът се промени, клони и листа засипаха къмпинга, прогизнахме до кости, помръзнахме, покапахме от умора. Остатъкът от нощта беше мъчително очакване да съмне, да ни посгрее слънцето и се съвземем. През юли нощта е къса, но този път ни се видя много дълга. Еле най-сетне порозовя, тъмнината взе да си отива, почнаха да се мяркат привидения, наметнати фигури. Вече нямаше вятър, нямаше облаци, само вълните все още развяваха бели гриви, а далечният скалист бряг ехтеше. Почнахме да се поздравяваме с „добро утро“, да се вглеждаме съчувствено в зачервените очи, нямахме желание да бъдем красиви, суетни. Този ден мъжете щяха да изглеждат по-малко мъже, жените щяха да са съвсем естествени, а и деца та щяха да се хвалят по-малко.
Откъм Таховата палатка се чу.
— Опитай се поне да запалиш цигара!
Вирджиния не искаше вече да излиза. Не й било студено. С Тахо намерили бутилка джин. Онова, което чухме, беше епилог на пространната й нощна реч: всички били егоисти, тя нямала нужда от никого, хора като Пачо не се раждат два пъти, но нито един доктор не пострадал, макар че трябвало да обесят поне едного.
Сетне с Тахомир дълго се опитвахме да вдигнем палатката. Накрая, разбира се, успяхме.
Най-близката приятелка на Вирджиния — Надя — трябваше вече да пристигне. Управителят Вангелов беше предупреден няколко пъти: такава и такава, трийсет и осем годишна, лекарка, служителка на ХЕИ, изрусена, леко закръглена, със синя шкода, страшно топъл човек; пуши, пие, обича компании, разведена, интелигентна — ако иска, шефът може да пусне заявка; ще дойде с дъщеря си Виктория — Вики, — студентка втори курс медицина, била е манекен на „Валентина“, най-модерното момиче на града.
Тахо се включи с удоволствие в темата „Д-р Надя и сие“. Помена още две-три имена. Тези четири-пет приятелки „образуват нещо като женски синод на града, политбюро“, което се събира всеки ден на „файв ъ клок“. Обсъждат без дневен ред десетки и стотици въпроси със или без значение, обикновено „без“. Тоест — глупости. Естествено, за тях са важни неща. Изпиват по две кафета с коняк, водка джин, узо. сливова, гроздова, черешова, праскова; също с бисквити, шоколадови бонбони, торти, кейк, бишкоти, локум, ядки, петифури. Удивително са привързани една към друга и са нещо като самостоятелен организъм. Дори са признати в някои градски среди и наименовани: „русите от Букурещ“. Доктор Надя е завършила в Букурещ. Отсъствията им се считат за неизвинени, ако обществото не е предупредено кога и особено с каква цел ще липсваш. Тайният личен живот е забранен. Тайната е предателство, колективът те подлага на най-сурово осъждане. Разбира се, подобни измени са установена практика. Следва върховното удоволствие — самокритиката. Те те разпитват, а ти разказваш всичко в подробности, за да те извинят. Така провинилата се изпитва насладата още един път. След всяко отдалечаване се дава отчет. Колкото и продължително да е пътуването, не трябва да продължава прекалено дълго. Колективът губи, разпада се. Пчела, която не се върне в кошера след двайсет и четири часа, се смята омърсена. Ако се наложи едномесечна раздяла, централата изпраща представител, за да проучи на място условията, а след това да уведоми колектива. Този пратеник е доброволец и има своя работа, отбива се пътем. По този начин отсъствуващият — в случая Вирджиния — също получава информация за метрополията.
Тахомир заяви, че отношенията на Вирджиния с приятелките й са феномен. Иначе не би могло да се определи притегателната сила между хора, които се ненавиждат, клюкарствуват една за друга, даже злорадствуват, а разделят ли се за малко, боледуват и се търсят. Към това трябва да се прибави безкрайната възможност да откриват нови теми и заедно с това да говорят за едно и също десетилетия. Този организиран живот може да се сравни само с възхода на първите християни, масонската ложа и мафията. При това без какъвто и да било устав, клетви, риби, престилки и омерта. Дисциплината и съзнанието тук са хоби и призвание, наслада.
— Всяка жена мисли изключително за мъже, разбира се — продължи Тахо. — Но, изглежда, в някои случаи сексуалният нагон отстъпва пред стремежа да бъде обсъждан. То е нещо като пиенето при алкохолиците — измества всичко друго. Или като злонравието при долните хора: дойде ли разправията, нищо не е важно!
Малко преди пристигането на доктор Надя и дъщеря й Вирджиния поучаваше двете си ученички: