— Мъжът се ражда да блъска и работи, лелиното. Затова е такъв груб и с дебела кожа. Затова са му тия просташки мускули. Ако две момчета се сбият, никога няма да ги разтървате. Те го искат! Ако се сбият за тебе, още по-добре — ставаш интересна, куцо и сакато ще иска да те види. Но мечтата на всяка жена е някой да се самоубие за нея. За мен са правили такъв опит. Беше син на богати родители, с фабрика в миналото. Влюбен! Ето това са мъжете — идиоти! Никога няма да съжалявате мъж! Те мислят за лов, за пушки, за мачове, за политика и философии. За бокс. Нормални хора блъскат ли си муцуните доброволно, додето почнат да плюят зъбите си? Още по-глупави плащат да ги гледат. Затуй, лелиното, ще си знаете книжките, ще си слушате Моцарт и ще се обличате с вкус. Като вървите, погледът ви да бъде малко над главите. С простаци нямате работа!
Дните пак станаха топли, сякаш времето се извиняваше за голямата буря. Слънцето и лекият вятър се любеха върху загорелите ни тела. Топъл женски глас попита зад палатката:
— Извинете, знаете ли къде са се настанили едно семейство от Русе: Тахомир и Вирджиния?
Какъв рефлекс имаше Вирджиния! Рипна като момче, заварено да яде крадена диня.
— Надя!
Беше писък на дълго радостно очакване, чували сме го от сцената, но упражнявано. А тука си беше самото то, на което подражават. Втурна се да ги посрещне и се спъна в една от вървите ни.
Бурните прегръдки минаха под знака на голямата радост и малката злополука. Щастливия циганин и въшките не го ядат. Домакинята прегръщаше гостенките си една след друга и двете едновременно, целуваше ги, не ни ги даваше, затова трябваше да чакаме реда си.
Защото и ние се бяхме развълнували. У човека има интуиция, животински опит. И този сгъстен опит ми пошепна, че пред нас стои опасност. Първо, двете бяха жени в най-възвишения и най-долен смисъл. Едната, облечена в постоянно разкъсваща се рокля, откриваше за миг гърди и бедра на смела, устремена интелектуалка, толкова съвременна, че да си уловиш шапката и да хукнеш. Другата, манекенката, беше съблечена до голо, до един символичен бански, ако така може да се нарече незначителното триъгълниче — една длан, — прикрепено с две златни синджирчета за също толкова миниатюрно парче отзад. Второ, порази ме пламъкът на чувствата им, лудостта, пълното игнориране на околните. Така се възторгват само по сцени, това са или драматични чувства, или драматични превземки. Трето, тези жени умееха да се прегръщат професионално, те са го вършили милион пъти и щяха да го вършат още повече. Значи и ние ще минем в калабалъка.
Не се наемам да описвам малкото, успяло да порасте до метър и седемдесет. Не зная къде си беше изработило снага, шия и устни по последните журнали. Не мога да кажа дали косите му са раснали за една или за две глави. И кой му беше нарисувал устните, веждите, очите? Как се бяха омесили всичките южни раси! Не, това беше оживяла Мария Магдалена, преди да се покае!
Беше белята, дошла на крака. Не че имам нещо против красотата, камо ли против изкушението. Напротив! Но когато умножиш подобна съблазън на куб, когато първата е облечена донейде, втората е съблечена донейде, а третата я поглеждаш като криминален престъпник; когато юридически и емпирически им развържеш юлара, когато им дадеш свобода, коли и пари; когато им връчиш документ с „разведена“ — едната, „свободомислеща“ — другата, а третата заяви, че изобщо не я интересуват служебни бележки, тогава имам нещо против! Не мога да го определя точно, не съм сигурен дали божията правда е на моя страна, съмнявам се във всичко. Моето недоволство иде от онова някогашно пасторално битие, когато, за да видиш женска голота, трябваше да се тулиш из ракитите край вира, да трепериш от детски страх и срам, да мислиш, че дядо поп ще ти надупчи езика с игла само защото си зърнал къпеща се жена в дълга кенарена риза. Защото едно незакопчано копче от нечия пазва те е карало да се потиш и да зяпаш дълго тавана. Защото дълги години си смятал, че е забранено, грешно, долно, срамно, хулно, дяволско, дори мръсно!… Защото си бягал от себе си, а не си успял да избягаш!
Голотата е естетична, но мене ме завари неподготвен. Несръчен. Гузен… Ето я думата! В нея е цялата ни вина!
И от радостен мога да стана тъжен, после разсеян и накрая отвеян. Както и обратното: след красивото лекомислие да затъна в дирене на смисъла. С тия жени ми се случват все обратни неща, все смятам нещо, а иде друго, все търсиш погледа и в големите зеници, а срещаш големите очи на жена си. Вече се уча да внимавам. Уча се да лъжа, С годините все повече внимавам, добих някакво умение, дори го прилагам, но толкова рядко, че не става нужда. Защото някой друг внимава вместо мене. Пази ме, покровителствува ме, напътства ме, чете ми десетте божи заповеди, напечатани в десет хиляди страници.