— Ама чакайте, щях да забравя най-важното! Тахо, къщата ви я събарят! Не съм ходила, но срещнах майка ти. Махнали оградата, вкарали багер и почнали да копаят…
Логика на хубава жена!
След толкова глупости и преливания на чаши бутилката падна и издрънча. Вирджиния изплю цигарения пушек, после повтори заради невидима частица тютюн и отри уста с показалеца си. Облиза се. Или не можеше да включи веднага, или се опитваше да прецени.
Най-сетне произнесе дрезгаво:
— А мога ли да им…
Чиста, натурална, бащина псувня!
Тахомир смъкна дебелите си вежди. Стори ми се, че тутакси се изолира от нас, за да помисли. Гостенката интелигентно не продължи.
— Значи — колебливо поде Вирджиния — пратиха ни за зелен хайвер… Значи всичко е било блъф, за да ни разкарат!… Изпързаляха ни на рядко лайно! — изохка. — Само че тази няма да я бъде! — викна и хората се обърнаха към нас. — Ако трябва, глави ще падат! Ще видим кой е по-голям мръсник!… Наумила си въшката да излезе на чело, иска център, не харесва вече бащината си махала! Научил се да го возят в кола, да му слагат софри и мацки! Ще го размажа, ще стигна до Главна прокуратура, до Държавния съвет! Тана е приятелка на любовницата му, ще го изтипосам пред целия град!… Ама и ти! — нахвърли се върху мъжа си тя. — Юрист, умник, щеше да ги накараш първо да ти платят! Сега гони Михаля! Кога ли един мъж ще ти свърши работа! Да знаеш от мене, те са си вързали гащите, предупредили са прокурора, намесили са юристите! Кого не можеш да купиш днес? Пък и що ли им е, нали плюят в едно шише! Кой е този, дето ще те защити сега? Много ли си домилял на някого? Нека събарят, нека ринат, нека секат! Вече си „кооператор“ и ще се подчиняваш на „домсъвет“! Пръв ще поздравяваш!… Защо си млъкнал?…
В раздразнението на Вирджиния се долавяше почти тържество — толкова раздираща беше обидата. Красотата й беше изневерила! У мъжете кавалерството е умряло! Тези началници вече пренебрегват и жените, на тях не им липсват служителки и молителки за служби, те са груби дори в любовта. Тя нямаше никога вече да бъде господарката на артистичния дом, никога нямаше да чуе: „Как, нима живеете в тази къща?“
Тахомир опази самообладанието си. Опита се да проумее поведението на противниците, да поразсъждава на глас. Те не са нито наивни, нито без съветници. Имат опит, знаят, че съдът и прокуратурата са тежки инстанции. За да си осигурят подкрепата на окръжния прокурор, трябва да са над него или да си осигурят такива органи. Но това би било рисковано, случаят не е от такава важност. Едва ли най-горе са известени за техните игри!…
— Бях убеден, че ще подправят съобщението — продължи. — Но биха могли да прехвърлят отговорността на някои дребен началник от строителната, който е получил нареждане по телефона. Той ще поеме удара върху себе си. Дребно наказание за незначително нарушение — неспазена формалност. Но аз и в този случай ще спра строежа до уреждане на формалностите… Не, не могат да се измъкнат!
— И какво ще правим сега? — скочи Вирджиния и едва не разля чашките. — Ще стоим тука, а онези ще копаят! Ще изкореняват! Може би и алеята вече не съществува!
— По-добре е да се примириш, Жини. Градината, тъй или иначе, е обречена. Да видим сега какво…
— Заминавам! Аз имам цветя, вишни, череши, въже за пране, маркуч, корито, чешма! Това е мой двор и моя градина! Никой няма право да влиза без мое разрешение! Вратата е заключена — това е прокурорски случай, ще извикам милицията!
Допусках, че и на Тахомир не му е толкова лесно, колкото се мъчи да изглежда. Но на кого да се оплаче? Вирджиния отдавна си е присвоила правото да страда първа, да се нервира, сърди, ругае, припада. За него беше останала противоположната роля: да се съобразява.
— Надя — обърна се Тахо към гостенката, — какво още ти каза мама? Как изглеждаше, разстроена ли беше? Защо не ми е пратила телеграма?… Казах й, че сме тука.
— Не. Беше съвсем спокойна. Горе-долу: ако видиш Тахо, кажи му, че почнаха да копаят. Събориха оградата и вкараха багер. Нещо такова…
Тахомир притвори очи.
— Има две възможности, Жини. Едната е проява на маминия сарказъм: всичко пропада, вие си карайте почивката. Другата е по-вероятна — убедили са я да подпише вместо мен… Може би това е единственото разрешение на загадката… Но с цената на какво? Трябва да телефонирам!
— С какво право ще те подписва? — настръхна още повече Вирджиния. — За да ми прави напук ли!
— Няма право, но е сънаследник. Очевидно никога не ще тръгна да оспорвам подписа й.