— А на мене знаеш ли колко ми дреме за нея и за това, че ти е майка! — кресна тя. — Само че вие може да сте се наговорили зад гърба ми! Тя е доволна, че ще си прави отделен апартамент, ти — че няма да се грижиш за къща, градина и въглища. А на мене майната ми, аз мога да хващам истерии и неврози, мога да не спя, да треперя! Как ще си преглътна сега залъка, как ще изкарам тази нощ, знаеш много добре, че трябва да се напия като…
Вдигна нервно чашата и я изпи. Устните й наистина потрепериха, може би щеше да заплаче. Обърна се рязко и отиде в палатката си.
Повечето бохеми и авантюристи са напълно безгрижни, додето са без проблеми. Те играят играта си донякъде, купуват си акции с ограничена отговорност. В края на краищата се оказват добри еснафи.
Вирджиния гледаше на тази къща като дете. Тя знаеше, че не е по силите й да построи дом, и пазеше чуждия повече от свой.
Седяхме пред същата маса, пиехме в същите чаши, но нещо си беше отишло. Усещах как красотата на нашия юли отминава и едва догодина ще можем да поведем пак безгрижен разговор.
След десетина минути Вирджиния се показа. Изтрила сълзите си, делова. Извини се — не искала да ни разваля деня, не могла да се овладее. Ние да сме си гледали плажа, братовчедите били мили хора, възпитани, а тя след малко ще се успокои съвсем. Надя на свой ред заяви, че я разбира много добре, че е права да се ядосва, Таховото безразличие било уникално. „И все пак той като юрист, Жинче, по знае, я зарежи всичко!“
Доктор Надя стана и отиде при приятелката си, прегърна я, зашепна и нещо. Двете тръгнаха към администрацията.
Останахме четирима — с Флора и Вики.
Оказа се, че е дошло следващото изпитание. Моето.
Малката голяма хубавица мълчеше досега почти достолепно. Кой знае защо, моето мълчание изглеждаше гузно и глупаво. Нямах какво да кажа, а се измъчвах. Флорина можеше да мълчи далеч по-добре от мен. При Тахо беше професионално.
Реших да отворя уста, Може би за да направя впечатление. Но додето си гласях приказката и гласа, студентката ме испревари:
— Извинете — поде с поглед в мен, — с вас наистина ли не се познаваме? Изненадите на морето!
— А познаваме ли се? — попитах с куража на невинния и помислих, че като отговор е на място. Нужно ми е остроумие, въпреки че Флорина е до мене.
— Мисля, че с вас прекарахме няколко часа заедно, Тази пролет, в началото на април. Беше забавно.
— Аз и вие?…
— Имате нова кола, нали? Светла. И плетена шапка. И много хубав бял пуловер, ръчна плетка…
— Имам още няколко пуловера, плетени от жена ми. Колата е на шест месеца.
— Точно така. Взехте ме от София. Пътувахме до Търново. Беше ми много приятно, но очевидно при вас не е било точно така.
Флорина я гледаше изучаващо. Само нея. За мене беше сигурна, че се преструвам, че съм пътувал с момичето и съм се лигавил. Исках да извикам: Лъжете!… Как се казва такова нещо? Но тя лъжеше!… Следния миг реших да се откажа от всякакъв биологичен флирт. Ще я попитам: Защо се правите на глупаво интересна, това е ученически хумор! Или направо: Ако жена ми не ви харесва или ви е обидила с поведението си, защо си го изкарвате на мене?… Не ни стигаше историята с къщата!… По дяволите къщата!… Вижте, толкова ми се нравите, че съм замаян, нямам достатъчно мисъл! Съжалявам, че не съм спасителят на този плаж, бих искал да съм Херкулес, продавам си ума за малко физически чар!… Стана ми и горчиво… Наближавам четирийсет! Извади си едното око, приятелю! Погледни жена си, тя е хубава!…
Онова се изправи и тръгна нанякъде. Изигра си ролята без грешка! Смота ме в няколко реплики и ме остави насаме в клетката с лъва. Провинението ми викаше с истеричен глас пред Флорина. Тя мълчеше, разбира се, тя не би ми помогнала никога в подобен случай. Вече чувах думите й — виждах презрението й: „Унизителното е, че се преструваш, че се правиш на невинен! Че не помниш!… А учиш децата да бъдат откровени!…“
Спокойно! Първо да помислим: защо мадамчето ще тръгне да ме топи? Всяко действие има равностоен мотив, поне в представите на действуващия… Вижда ме за първи път. Възможно ли е да си прави шега по инерция — да прилага отработен етюд? В тия перверзни софийски келеши любовната провокация е високо ценена хватка. Тя знае от опит, че е безотговорна. Всичко си позволява. Може да спечели най-трудната игра, защото не държи нито на печалба, нито на загуба. Нищо не я интересува! И все пак тя е студентка, не само манекенка. Медицината е трудна специалност, приемат с висок успех. Кога е успяла да се разлигави и опошли? Има да чете!… Друго! По-скоро… Може би е станало въпрос за нас в компанията им, на някой „файв ъ клок“. И Вирджиния ме е описала: Нафукан селянин, перчи се с трезвеност и принципи, при това психолог — моля ви се!… Има нещо! Психологията е преди всичко педагогическа специалност, но хората се впрягат и си казват: