Я да го видим що за „психолог“ е! Само от нея би могла да научи за „светла кола“, „плетена шапка“, „бял пуловер“… Чак за шапка и пуловер?… Ходили сме в Търново! Не, момиче, не позна! Тази година в Търново не съм ходил, но не биваше да го поменаваш. защото друг път съм ходил и има вероятност да съм бил при онова някогашно момиче, което…
Възможно ли е да е психопатка?… С тази ирония в погледа? С това самообладание? С това съвършено тяло?…
Къпахме се с Малкото и изкарахме още един урок по плуване. Съвсем нищо му остава, едва държа ластика на банския. Само дето не смее да се отпусне.
Лежах самотен на пясъка и се дразнех от Флорина. Отиде да спи със залепени устни. Боже, как умее да се сърди! Как й приляга!… Да, но наскоро Войводов я гледаше очарован, после ми сподели: „Знаеш ли, завиждам ти! Как умее да се радва жена ти!“ Бяхме на гости у тях в Дядо Вазовия град. Войводата разбира от хора!
Нейсе! Да не се кахърим толкова! — викаше дядо. — Ще се оправим някак с Флорина, бивало е и по-лошо, Да подремем сега на горещия пясък, да сипем малко слънце в касичката за през зимата!
Аз съм малаче, бивол — обичам кожата си гореща… И му отпуснах края, морето влезе в ушите ми, вятърът ме погали… Унесе ме…
Скочих!
— Да! — едва не извиках. — Да! Вярно! И хукнах към палатката. Флорина не спеше. Погледна ме с престорено безразличие.
— Да! — потретих. — Тя имаше право, но лъжеше! Тя е лекомислена като майка си и перко като Вирджиния! Провокатор! Вярно, че я взех на Подуяне, че пътуваше за Търново, че бяхме заедно няколко часа. Но не беше сама! Бяха двама, с неин приятел, студент. Стояха на тротоара зад железния мост, срещу автогарата. Махнаха ми, спрях. Тя беше нахлузила шапката си до очите, вятърът беше студен. Седнаха отзад, сгушиха се, казаха, че са студенти и отиват в Търново-Пътят беше мокър… Не им досаждах!
В очите на Флорина блесна заяждане или ирония:
„Измисли го най-сетне!“
Така е, за всичко се плаща! Дълго има да плащам за малките си опущения и да съжалявам, че не бяха достатъчно големи! Няколко дни след като се оженихме, Флорина срещнала своя приятелка — отде да зная, че се познавали, че били приятелки! „О, честито! Браво! А къде ще живеете? На булеварда, нали? На таванския етаж, във вътрешната стая… Зная я много добре, спала съм там преди тебе!“
Те, за всичко кабаата все е у жената! — казал шопът.
Флорина като че реши да ми прости. По свой начин:
— Добре, нямам нищо против да е било така. Само не се горещи толкова! Ако беше го казал по-спокойно, щеше да прозвучи по-убедително.
В първия миг отново се раздразних, после нещо прозрях… Ами да! Тя се бои не толкова от миналото, колкото от сегашното. Онова беше отвън и не се знаеше докога ще стои. Неговото присъствие е запален фитил, който съска в мозъка на една прозорлива жена. Мъжът е слаб, може би това не е точната дума, той е податлив на свобода, провокация и дързост. Мъжът, ако не е нищожество, ще поеме предизвикателството на природата и ще постъпи според кръвта и сърцето си. Разумът е Дребен сановник!
Флорина се боеше и се мъчеше да го прикрие. И ме осени суетната мисъл: с каква цел това разглезено момиче си направи полушегата? Лекото заяждане не е ли начин за оказване на внимание? Ученичките не замерват ли онези момчета, които им харесват?… Спомням си добре пътуването: те се бяха смълчали отзад, топлеха се или се прегръщаха, а аз изпитвах нещо като ревност отпред и се мъчех да опитомя егоизма си… Ето че имам вина! Не успях тогава да видя и запомня физиономиите, но съм бил наясно с чара на гъвкавата студентка! Тя излъчваше женственост и предизвикателство, атмосферата в колата беше любовна и аз го усещах с гърба си! Когато едно момиче се люби в присъствието на трети, той е следващият!…
Помъчих се да разложа себе си на съставните си части. Душевно. (Душа няма, тя не е научно понятие.) Колкото до тялото ми, то беше монолитно, уверено в себе си; знаеше, че животът му принадлежи и че последната дума е негова.
От една страна, съм съпруг и баща. Ще остана такъв. Семейството ми не е на кръстопът. Палатката не може да се разреже и да остане палатка. Традиционен, патриархален, старомоден, моногамен, привързан, дори съвестен. (Тази дума е опасна.) От друга страна, податлив на чара и красотата извън семейството, готов да го отрече като вечна категория, да оспори неговите „добродетели“… "А кой ще гледа децата?" е аргумент на църквата (жреците) от името на ония, които те управляват и използуват — владиците не се женят, а когато са женени, най-малко гледат деца. По какво си приличат царското семейство и семейството на бедняка скитник?