С Флорина и децата ядохме отделно. За пръв път. Легнах си, исках да остана сам.
Но не можех да заспя. Топлината извираше от завивката и земята, от палатката и от мене. Щурче се обади. Комарите обикаляха наоколо, един или няколко се бяха изхитрили да влязат и звъннаха за миг в ушите ми. Скачах и замахвах. Най-сетне един ме изпази и наду ходилото ми до пръстите. Трябваше немилостиво и дълго да се чеша.
Засвири устна хармоничка. Неусетно се заслушах, отделяйки я бавно от топлия хаос на къмпинга. Мислите ми все още преобръщаха този дълъг ден, с толкова полезни и излишни вълнения, думи, помисли. Но ето че простата мелодия изплува в умореното пространство, зазвуча все по-чисто, по-самотно и похлупи с милостта си грешния дневен прах. Изчезна голотата, суетата, глупостта, уталожи се нагонът да побеждаваме, да си доказваме превъзходството. Да се подозираме… Боже мой, кой свири така! Чувствувах как наоколо и палатките замират, нямаше детски гласове, звън на чаши, никой не смееше да ходи, да иска, да се шегува… — Хармоничката се възземаше, отиде нагоре, стана по-сигурна, по-самотна, вече лудееше, влюбена в гласа си, обикаляше страни и морета, танцува в Испания и Франция, пя в Полша и Русия, върна се в Италия, плака в Тракия, лудува в Гърция, прехвърли океана и щастливо се разпиля по просторите на Мисисипи и Ла Плата… Аз ли съм се побъркал, пиян ли съм без джин, или този невъзможен, смахнат щурец е кацнал на нашия пясък от луната! Откъде е събрал торбата си с мелодии? Как? Кой му е дал това съвършенство, тази душа?… Що за личност е?…
Безшумно се измъкнах навън, за да чувам по-добре.
Не, не се лъжех!… Хора, масички и столове бяха омагьосани. Никой не пиеше, не говореше, не шепнеше. Само морето държеше исо, но толкова приглушено, с такава почит, че ми се прииска да се разплача. От нежност. От спомен за нежност… От човещина…
Дълго свири този божи помазаник, дълго се гушихме в огромната му прегръдка. Вече го обичахме! Бяхме влюбени в него, в природата, в самите нас.
Отведнъж екнаха ръкопляскания. Изправих се. Луната осветяваше човек, който се покланя щастливо — вероятно беше по-щастлив от всички нас. Щях да отида и да го попитам кой е, защо свири така, отде се е взел? Но не исках да се разделям с магията. Дръпнах се назад и легнах отново. Друг, с окъпана душа, съвсем олекнал… Утре ще се чуе, ще говорим цял ден за него.
Комарчето отново звънна, отново ме засърбя. Е, дръпнало си една капчица — има! Живей! Ще се почеша и ще заспя. Утре ще те забравя, комарко!
Унесох се… Хармоничката още ме носеше в обетованата земя. По някое време — късно беше — Флорина пристигна. Лъхна ми на джин и цигари.
— Какво става? — попитах сънен.
— Чу ли? — отвърна тя.
— Не смеех да дишам!… Фантастика!
— Нали!… Бил музикант от цирковете. Немец, женен за българка, тя ходела по въже. А той свирел с хармоничката — от държава в държава. Само това.
— Не е само това. То е много повече!
— Две жени се хвърлиха да го целуват… Знаеш ли, говори много добре български. Всяко лято идвали тук. Всички искаха да го черпят, но пи съвсем малко. и не ще да говори немски. Покапахме! Неговите го закачат, питат го, „варум“, „абер“, „зер гут“, нам какво, а той се ухилил, сочи ги с пръст и се залива: „Тия, вика, не знаят български!… Защо не знаете български бе, тука е България!“ Жена му разправя, че искал да му готви само българска кухня, у тях говорели само български и като оставели цирковете, щели да живеят тук. А той влюбен, сто пъти го каза: Обичам музиката и Стефка! И то първо Стефка, после музиката!… „Тя е, каза, световна актриса, цял свят я аплодира, аз живея в сянката й!“ Щурчо, но щастливко… Виртуоз!…
— А нашите?
— Още пифтунят. Докторицата ми се види гола вода. Дърпа повече от Вирджиния — и двете се напиха. Това приятелство обаче не е случайно, помни ми думата! Какво каза Тахо, че тя е издала адреса, нали! Тя е фльор. Слага му се. В Русе е имала нещо с него или е искала да има. Мене няма да ме преметнат, не съм Вирджиния!…
— С Тахо?…
— Мислиш, че е невъзможно? Я не ставай наивен! Как тъй се тръгва на триста километра само за да се окъпеш! Варна е къде по-близо, има язовирчета, има Слънчев бряг… Ама да се видят с Вирджиния! Я ги остави тия! Пука й на докторица Надя, дето мери хлорта във водата, за приятелката, щото е по-хубава от нея! Видя ли я как се натисна в Тахо, че отвори и уста да го целува! А си води дъщерята за параван!