Флорина е обичала Тахо!
Не се засегнах. Не ме оскърбиха чувствата й. Може би защото и аз се привързах към този очарователен, малко отпуснат фанатик на отчуждението и мисълта. Тукашен Буда, хронически нещастен, узнал собствените си чудовища. В края на краищата всеки си получава заслуженото — наказание или награда. Жените имат усет за достойнствата на мъжете. Вярно, Тахо беше донякъде роб на жена си, послушник при майка си, служител на директора. Доброто възпитание сред невъзпитани се превръща и в покорство. Но той си беше запазил чувствата — правото на чувства. Ние сме го подценили. Доцентът го беше изключил от конкурентната борба. Да, професоре, трудно се влиза във формула, жива котка не се пъха в торба! Даже когато се казва Тахомир!
Отново затворих очи. Моят проблем беше решен. Оставих Флорина да решава своя. Не бях й противник, но не тръгнах да й бъда приятел. Преструвах се, че заспивам. Дълго се преструвах и я слушах да сумти, накрая ми домиля… Тя е моя жена!
Денят се смее на нощната работа.
Заранта нашият малък свят се събуди отново нормален. Всичко си беше на мястото. Тахомир успя да се свърже с майка си чрез телефона на съседите им. Беше улучил почти цялата истина с изключение на парите. Да, майка му подписала за двамата. Броили й спорните „три хиляди“ — дела на сина й. По този начин онези донякъде отстъпили, донякъде ги изиграли. Нейната част смятали за уредена чрез доплащането за стаите.
— Мошеници! — пръсна водна капка в горещото масло на Вирджиния. — Няма да се съгласяваш! Думата беше за шест! Това са три хиляди загуба! Ти каза, че ще ги вземем!…
— Жини, на този етап всичко е приключено.
— Не ме интересува, друг „етап“ няма да има!
— Мама е половината идеална част, а тя е против. Не мога да я подпиша в обратния смисъл… Тя се страхува, че нещо могат да ни направят… Взехме, каквото можахме.
— Къщата струва два пъти по толкова! Тези три хиляди ми трябваха! Ако вземеш да я правиш сега…
— Абсолютно си права!
Но Вирджиния не искаше да се примири. Ще си върви! Без нея нямат право да се разпореждат! Няма да я изнудват! И не е въпросът само до парите! Тя се познава с цялата прокуратура и съда. Ще иде и в комитета. Заминава още днес! Сега! От Созопол ще вземе кораба за Бургас и Варна, оттам с влака. Нищо не я интересува!…
И започна да си събира нещата. Тахо се опита да я разубеди. Тя не му позволи. Да я остави на мира! Да си гледа лежането!
Положението на гостите стана деликатно, остават или тръгват? Вирджиния ги увери, че не бива да се съобразяват с нея, дошли са да прекарат няколко дни, пък и тя може да се върне, нека я извинят. Но те я разбират. Доктор Надя се съгласяваше напълно. Съчувствуваше й. Флорина беше потъмняла от безсънната нощ или от сутрешния си гняв. Виждах я да стиска устни и чаках докога ще изтрае. Бях сигурен — съвсем малко! Особено при очерталата се възможност Вирджиния да замине, а гостенките да останат. Те се колебаеха, неподозирайки, че въпросът им е решен. Флорина никак не обичаше сложни психодрами и модерни постановки в духа на абсурдния театър.
— Виктория, може ли за малко? — попита учтиво, но толкова преднамерено, че събитията се търкулнаха.
Момичето я погледна учудено, сякаш подозря нещо. Стана и тръгна. Отидоха зад палатките или по-нататък.
Доцентът ни навести пътем с лъчезарната си усмивка и най-сърдечно: „Здравейте, уважаеми съседи! Хубав ден, нали?“ Кое-как му отвърнахме, но озадаченият ни вид беше едно „О. М.“ — въздържали се. Опита да завърже приказка с гостенката, осведоми се дали е прекарала добре нощта и беше готов за каква да е тема. На гостенката й личеше махмурлукът, а Вирджиния имаше и нещо в добавка. Тахо гледаше непроницаемо. Попита ме с очи какво става. Отвърнах със смигване, после затворих двете очи. Човекът разбра и продължи към чешмата или накъдето се беше запътил.
Малко по-късно доктор Надя и дъщеря й Вики решиха, че няма да останат. Беше акт на внимание и солидарност с Вирджиния. Най-тактичното, което можеха да направят. И без това имали намерение да пообиколят брега, да се отбият тук-там. Разбира се, до Созопол ще откарат Жини, тъй че няма защо да паля моята кола.
Сбогуването мина вдървено — съвсем неловко след вчерашните възторзи. Яд ме беше на Вирджиния. Виждах какво ще стане след хукването й. И ми се искаше да я попитам къде е тръгнала, какво ще спасява, собствениците са решили всичко. Онези вече копаят! Къщата е здрава и читава, додето не ги настанят в оборотен апартамент, ще стои заключена, не могат да я пипнат.