— Срещал съм жени, които се мъчат да проумеят що за същество е мъжът .:.
— Има и нетипични жени, заразени от спекулативно мислене. Има амазонки. Създадоха женски футбол, женски бокс. Но това е казуистика и се печата в „любопитни факти“. Куриози. Говоря за жената изобщо, за останалите деветдесет и девет на сто. По наши критерии тя е по-глупава, но от едно по-общо гледище тя е по-целесъобразна и следователно по-мъдра. Мъжът има исторически и социални задачи, жената — биологически… Затова трябва да я разбираме. Това означава да я приемем такава, каквато е. На семейния кантар не бива да се мери до грам и стотинка. Пред жена не се гледа часовник.
— Аз се питах, защо Вирджиния си тръгна така внезапно. Заради градината и оградата? Тя е юристка и знае, че всичко е свършено. При това не е собственик…
Тахо като че се усмихна. Драсна клечка кибрит и по навик я скри в шепа. Пое с наслада дима.
— Ето къде грешим според мене… Да. тя не е собственик, но ако й го кажеш, ще се учуди. Какво значи „собственик“? Има доста дефиниции, в случая ще взема две: правна и психологична. Юридическото определение е външно, по документи. То е мъртво, не го интересуват душевни състояния. Ако някой забегне в чужбина и не се върне никога, той си остава собственик на имота. Но той не го вижда, не го пипа, не се разпорежда с него. Фактически е собственик по спомени… Вирджиния се е сраснала с къщата, тя се грижи за всяка стая и прозорец, кани и настанява когото пожелае, застила или вдига всеки килим. Никой не може да й държи сметка. Тя заключва и отключва по-старателно от мене. Решава кое как да боядисаме, какво да променим и подновим… Тя е по-истински собственик! И, естествено, ще преживее по-трудно събарянето й… Но ти си абсолютно прав да питаш: всъщност за какво си тръгна? Само заради това ли? Едва ли. По-скоро беше някаква неовладяна реакция, протест срещу ония и срещу мене, бунт срещу обстоятелствата, които я принуждават да се съгласява. Като не може да победи, не е длъжна да стои на едно място. Може да избяга, да вика, да ругае или да плаче. Може да се хвърли в ръцете на първия срещнат. Това е въпрос на натура, характер, наследство. Тя няма избор — точно така, както нямам и аз. Само че моето се вижда, а нейното създава погрешно впечатление за свобода. Ако ме попиташ кое поведение е за предпочитане, ще ти отговоря: нейното. То я разтоварва, лекува, спасява. Моето води до претоварване, до въртележка в омагьосан кръг. Изходът при безизходна ситуация е да не мислиш. Децата преживяват преувеличено мъчнотиите и ги преодоляват с лекомислие, забравяне. Циганин не се самоубива. Илюзията е огромна дарба и у когото липсва, скъпо плаща. Точно както аз плащам в момента. И това ме потиска още повече.
— Извинявай, аз го помислих за Вирджиния, макар и по-елементарно: тръгна да се развява по Варна и Русе. Но понеже ти заговори за това, ще попитам: правила ли го е досега? За да стигнеш до този извод, значи имаш наблюдения, впечатления…
Фарът на хоризонта светваше кратко, после се смълчаваше за по-дълго и пак проблясваше. Играчка, символ, необходимост… Чу се щастлив вик на жена — наблизо се къпеха влюбени или грешници. Комарите бяха над главите ни, мярваха се за миг пред окото и изчезваха. Нощта се настаняваше над простора и земните гънки. И в нея ставахме още по-малки, с приглушен говор и дързостни намерения да назовем онова, от което се боим. Или което дълго сме потискали.
— Ако жената тръгне да търси развлечение, да се „развява“, както казваш, това не е непременно повод за упрек. Може да ти прозвучи странно, но аз допускам правото на Вирджиния да се прегърне с друг. Не искам да го виждам и научавам — ще се измъча. Затова не се интересувам, не разпитвам. Тръгнеш ли да търсиш нещо, ще го намериш, дори ако не съществува. Така е намерен бог… Отговарям ти: да, правила го е много пъти. Обхване я бяс, загуби възможността да преценява чужди доводи и нищо не може да я убеди в „плебейската логика“ на дълга. Тя има доста смислена позиция за правото на жената да отвърне исторически и практически на мъжа със същото… Не смяташ ли, че упреците идват най-вече от невежеството?
— А не ти ли е минавало през ума да я оставиш? Питам, защото вашият живот ми е интересен, той е по-различен от моя.
— Навремето един мой клиент се разведе само защото жена му отишла да постои при майка си. И двамата съвсем млади, тя от заможно селско семейство, той работник в Русе. Живеят на таван. Тя ражда и няма възможност да къпе детето, да се преустрои в новото си битие на майка. Най-напред го моли, той не й разрешава. Аргументът му е чисто мъжки: „Отидеш ли си веднъж, повече няма да се връщаш!“ Не прие съвет нито от мен, нито от съдията… Да, мислил съм за развод. Първите години постоянно ми се налагаше. Често ме и съветваха. Но аз имам някакво разбиране за брака и го следвам. Приемам римското становище, че е договор. Сделка. Думата изглежда лоша, но е откровена, за предпочитане. Църковното „тайнство“ нищо не казва, то е мистерия. Интересното е, че религията изгражда нещо реално върху абсурд. И вероятно е по-близо до истината. Може би същността на брака е продължението на надеждата, възникнала при обещанието. Забележи, че надеждата е много близо до илюзията… Впрочем църквата е преследвала своите цели.