Човек се ражда да говори, но отраснал между животни — ръмжи. Майката наказва децата си, за да ги промени. Ние сме глина в ръцете на обстоятелствата. Някой се мята на гората!
— Добре — възразява ми Флорина, — нашите деца нали растат при еднакви условия, защо са толкова различни? Близнаците на сестра ти съвсем нямат нищо общо помежду си! И пръстите на ръката не са еднакви. Съдбата, ако си спомняш приказките, се определя в деня на раждането. Само че много късно разбираме за какво сме предопределени…
Нашите деца, Флорина, пораснаха при различни условия! Дори да вземем само факта, че първото се роди без конкуренция, а второто трябваше да се справя със съперник. Във всяка битка има победител. Знаеш, че най-добрият стимул за успеха е предишният успех. Раните на победителите заздравяват преди раните на победените. Прорицателката на нещастията е донякъде тяхна причинителка (Касандра). Родителите не са безучастна публика в ежедневното състезание на децата си, те викат за своя отбор дори когато мълчат. Додето го нямаше малкото, аз носех голямата на раменете си и тя ликуваше отгоре. После тя слезе и мястото й го зае друга. Би ли могло това тригодишно дете да ти опише вълните от преживявания и страдания, които са го връхлитали всеки ден, и то по няколко пъти на всеки час! Сравненията обиждат, а съвместното съществуване на два предмета е вече неизбежно сравняване. Какво безмилостно сравняване е било, колко грешки сме правили и правим! Грешките срещу безпомощния са престъпление!… Децата си избират идоли, обикновено бащата и майката. По правило едното се ориентира към единия, другото към другия. Бащата и майката не са еднояйчни близнаци те не си приличат, спорят, борят се за надмощие. Децата им подражават.
Голямата ни дъщеря порасна три години на столче с възглавничка отдолу и попарка пред нея: „Отвори си устата, бабиното!“ Чакано дете, милвано, преди да се роди. Тя и досега е убедена, че едно момиче трябва да чака под черешата, за да й пуснат клонче цветя или шепа плодове, че тъмното е опасно, мъжете са силни, учителите — умни, а красотата е най-важното на света. Малката дойде нечакана, по своя инициатива, нахално. Тя не зяпа нагоре за клончето, тя е на върха на черешата, на гърба на коня или магарето, върху шейната или ските. Преди да проходи, „тръгна“ в детската градина, оставена в чужд дом, на непознат диван. Интуитивно усети, че този живот е несправедлив, че друг няма, че приятелствата се печелят с усилие, че действието е за предпочитане пред очакването… Ето че се научи да плува. Днес пуснах ластика на гащичките й и тя продължи сама, при това с изящни симетрични движения на ръце и крака. Абсолютен жабок!… Вече я виждах след някоя година как шари насам-натам из това море, как обикаля на водни ски, как стъпва върху дъската на сърфинга и с полегнал над вълните гръб се носи с плющенето на вятъра в платното!… Боже, как щеше да се носи това момиче по вятъра, събрало очите на хората! Как щеше да се хвърля надолу с главата в състезателния коридор на басейна! Как гъвкаво ще стъпва на дългите си крака, ненавиждайки твърди обувки и подметки, високи токове и прически… И ще присвива малките си сини очи със загатнати бръчки, гледайки иронично, приятелски, християнски на света!
Леля Вирджиния се е родила в дълга рокля и златни накити. Веднага е седнала пред чаша джин с цигара в ръка. Но едва ли е носела в чантичката си идните огорчения!
Драги професоре, готов съм да се обзаложа, че никой не се ражда разочарован от този свят! Тъкмо затова светът се мъчи с години да преобърне вярата ни, да ни направи по реалисти, по скептици, по-умни. Да ни разочарова! И въпреки всичко не успява, защото този свят не е толкова лош, не е измамен всеки ден, не е подъл на всяка крачка. Този свят е толкова хубав понякога, че не бива да го губим за нищо на света!
Тогава защо го губим? Как? С чия помощ? А този, който ни го отнема, не е ли от света?
Защо и сега, в този миг, милиционерската сирена на пътя пищи, какво пак е станало, кого са премазали, не стига ли, че онзи ден цял автобус с деца падна от моста в реката!… Бурята беше толкова страшна, събрала гнева си от море и небе, тръгнала от Кавказ и Азия с намерение да ни помете… Преобърна две-три коли, скъса някое парче плат, счупи десетина буркана. Един глупак без никакви намерения удави цял клас деца!… Само той ли? Кой беше проектирал моста с хлабавите му парапети? Кой възпита този шофьор в лекомислие? Защо е бил изнервен, разсеян, уморен? Какво е станало с…
Не, не било катастрофа, минавал специален мерцедес и сирените му правели път. Слава богу!… Отбой.