Вирджиния никога нямаше да стане скептик, тя си е опазила детските очи за света и след всеки жалък и нищожен мъж очаква истинския. Вече е срещнала двама или трима. Значи съществуват! А защо не е останала при тях!… Е, това не е въпрос, това е пенсионерско учудване. Защото не е некролог на вратата, нито инвалид в количка, а паметник в градинка никога няма да стане. Съвършенството не е лодка в пристан, разочарованието е за предпочитане пред еднообразието. Да бъдем оптимисти, лошото е напред! Тази поговорка не е толкова ирония, колкото позитивно житейско начало!
Впрочем първият също я излъгал. Умрял. Непоправима вина! Дори повече — грешка!
Всичко започва с онзи влюбен глупак, който направил опит да се самоубие. Вирджиния вярва, че е било в нейна чест. Да, с известно приближение. Човек се убива по хиляди причини, наслоявани с години, но накрая посочва една. Естествено, избира най-красивата, най-трагична или романтична — да речем, Вирджиния. Историите на самоубийствата са толкова омесени с измислици, че би трябвало да им вярваме колкото на житията на светиите. Може би по-скоро на психиатричната експертиза.
Този рицар на несъстояла се легенда имал почти всичко на света, без да го е заслужил почти с нищо. Той просто се родил. Баща му е могъл да бъде беден, но се случил богат. Имал фабрика за кревати. Построил я сам. Досетил се, че ако Втората световна война се забави десет-петнайсет години, бедните селяни ще спестят някой лев и ще поискат да изхвърлят патовете. И бедният иска да му е меко под гърба… Войната се забавила двайсет години и пружинените кревати нахлули в огромните селски пространства. Стотици хиляди! Милионите на бащата направили от сина смешен виенски принц, завърнал се без диплома в Русе след шестгодишни семинарни занятия из бирарии, опера и особено оперета. В Русе обаче той не бил смешен. Богатият не е смешен. Не е и глупав, нито е грозен. А този бил на всичко отгоре хубав. Според схващанията на времето си — изискан. С много немски думи в главата, мелодии на валсове и спомени от най-големия европейски корд-балет. На трийсет и две години среща най-истинското момиче на Русе, при това шестнайсетгодишно. С походка на балерина. С очи и устни на филмова актриса. Със смях на дете. С темперамента на решителния си баща, облагороден от сантиментално-еротичните мъгли на майката. На всичко отгоре богата!
Всеки за себе си изглеждал недостижим.
Нужен е бил съвсем малък сценарий, за да избухне любовта. А защо да не кажем, че са били родени един за друг?
Тахо ми разказа всичко това, а аз си правех селяндурските коментарии.
Предполагам и двамата са били художническо-хистеричният тип и поради това са имали нужда от сцена: заведения, сбирки, танци, журове и соарета, лудеене и пилеене на пари. Той — горд с малката си нахакана фея. изкарала теория на любовта при майка си, осъзнала влиянието си над мъжете и хвърлила ръкавица в лицето на даскалите. От своя страна тя — щастливо увлечена в един богат и красив европеец, който може да я покаже на света в блясъка й. Разбира се, това е видимото. Суетните също имат сърца, лекомислените се влюбват. Страдат и кралете — неотдавна най-известният от тях е захвърлил короната си заради любов. Какви времена!…
Вирджиния е била твърде ефектна отвън, но все още хлапачка отвътре. Нужен й е малко опит, уважаван и доказан кавалер. И ето че прегръдката му я превръща в смела и дръзка млада дама, която знае, че няма какво да губи.
А доброто име?
Някога за момата доброто или лошо име е от фатално значение. То е изключително ценена зестра, а загубването му се изкупва с безмерно унижение и имотно обезщетение. Векове наред семейството е стегнато в менгемето на традицията. Но идват нови времена, градовете растат, богатството само по себе си е добро име. Жените и дъщерите на нашия хайлайф отказват да живеят заради мнението на „еснафите“. Русе е врата към Европа, пък и бунтът у дома й е започнат от майката. Част от позициите вече са завладени. Високото положение на двете къщи ги издига над предразсъдъците, а любовта ги прави дълбоко морални.
Градът научава за тази връзка на другия ден, пък и те я афишират. Те шокират добрите стари нрави и общопризнатото лицемерие. Накъде се е запътил този свят? Синът на един от най-известните фабриканти тръгнал да се хвали със скандална любов! Една ученичка, дъщеря на голям винар, се разпасала и тръгнала по стъргите! Няма ли кой да ги спре?…
Защо не? Докога преструвки? Любовта е за младите! Идват нови времена!… Хората се разделят на две и Вирджиния става притча во езицех.
Училището си отмъщава, предпазвайки от поквара останалите ученици. Последната година Вирджиния завършва във Варна, тъй като е изключена за неморално поведение от Русенската гимназия. Богатството на двете къщи не успява да победи твърдоглавието или принципите на онова все още независимо училище. Пък и са дошли нови времена, богатите съвсем наскоро ще загубят богатството си.