Началото на нейния любовен живот се оказва лебедова песен на неговия. Въвлечен един път в съдбата на Вирджиния, която е трябвало да бъде и негова, този син на пружинената фабрика ще бъде понесен шеметно от социализирането на любовта им и ще тръгне да защитава име, престиж, гордост, власт, Ще иска да доказва на цял град кой е и какво може. Вече е престанал да мисли като индустриалец и търговец… Уви, любовта обърква добрите сделки!
Разбира се, има лесен изход: тя ще завърши във Варна, ще се върне и владиката ще ги венчее в митрополитската църква пред очите на всички. Отмъщението ще бъде в бляскавата церемония — огромни свещи и воали, дълги коли, бурета вино, симфоничен оркестър, тоалети от Париж, гости от Виена… Не би! Една сутрин фабрикантът ще се окаже без фабрика, без влогове, без телефон, с иззети килими, каси и ценни книжа, с изгребани пари и течение от разтворените врати.
Тогава на всекиго ще остане само имуществото на мъдреца.
Този, който е строил фабрика, ще се поклати, но няма да падне, защото не се е родил от нея. Но този, за когото е правена, може би ще рухне. Ще обърка и пътя си. Може да се разреве.
И ето че сетните си пари този пропил се вече бохем ще харчи за цветя. Трогателно — и какво от това? Цветята не трябва да са израз на отчаяние! Не бива един жених на трийсет и пет-шест години да е без професия, без пари, без власт и без приятели!… Особено без бъдеще!
Тогава накъде?
О, има заведения!
И принцът просяк се пропил окончателно. Не отведнъж, но с постоянството и упоритостта на безволевите. За да докаже, че е сантиментален, направил и опит да се самоубие — хвърлил се от третия етаж на едно стълбище. Може да е било и нещастен случай, бил пиян… След години ще умре в нищета и пълна разруха. Ще остане само споменът за красивата любов, за предишната му известност.
До последния си ден остава предан на любимата си. Лекарите смятат тази рицарска вярност за нещо друго. Но Вирджиния няма да се ласкае толкова много и ще поиска да го забрави.
Въпросът, защо го е изоставила така лесно, сам се задава. Никой не знае дали е било лесно или трудно. Предполагам, че суровите възгледи на бащата са повлияли. Брак не се строи върху минали пари и стара слава. Този виенски студент е могъл за толкова години да научи поне един занаят — не е ли чел приказката за царския син!… Майката със своето лекомислие е гледала доста проницателно напред и е видяла нова любов за красивата си дъщеря.
Младостта и красотата също са лек.
Дойде си на четвъртия ден привечер. Флорина засия, децата я начоголиха, съседите взеха да надничат. Тахо лежеше на лакът и събитието го вдигна бавно. Или прекомерно се владееше, или беше още сърдит. Оказа се, че е пил — кой да знае кога посяга към шишето в палатката си! Героинята пристигна възбудена, енергична и разгневена, готова за мероприятие на маса. Започнахме с кафето, присъединиха се доцентът и жена му, после продължихме със сухоежбина — по малко шпек, бисквити, масло и сирене, а изненадата беше кутия индийски фъстъци. Чашите се наляха в чест на гостенката. Весели тостове. Вирджиния благодари на Флорина за телеграмата.
Оказа се, че моята проклета и умна жена още на втория ден изпратила телеграма до Русе: „Върни се веднага, братовчедът и децата те чакат!“ Не ни казала, защото е могла да претърпи поражение.
Отчетът на Вирджиния беше дълъг и емоционален. Скандала го описа подробно и картинно. Срещнала се с двама от заместник-прокурорите — и двамата отнесоха псувните. В общината не намерила с кого да говори — вдигали рамене, препращали я тук и там. В строителната я приел лично директорът, черпил я кафе и водка, съчувствувал й, но какво зависело от тях, те били изпълнители. Махалата била разстроена, всички съжалявали за къщата, отделно запрашили улицата, багерът боботел непрекъснато. Ония тарикати се укривали, намерила по телефона едного и му таковала в устата. Не могла спокойно да заспи, не искала да гледа разкопаната и отъпкана градина, унищожените си цветя. И решила да се върне. То пък дошла и телеграмата на Флорчето. Поне си прибрала вещите отвън…
— Въженцето! — отбеляза саркастично Тахомир.
— Не е само то! — викна Вирджиния. — И не се заяждай с мене, защото направих грешка, че се върнах. Трябваше да остана при сестра си, Варна също е море, има достатъчно заведения и приятели. Но като зная, че не можеш без мене, реших да зарежа себе си и да пропътувам отново триста километра! Заради тебе! И заради дечицата — милите лелини сладурчета!… Мъчно ли ви беше без мене?