Кени се беше изтегнал в синия фотьойл и усмихнат си тананикаше, разглеждайки шофьорската си книжка. Документът беше в пластмасов правоъгълен калъф и в него освен данните имаше и моментна снимка на момчето.
— Направиха я бомба! — каза той. — Още беше топла, когато ми я подадоха.
Кени протегна скъпоценното калъфче към баща си; Фрейзър се изненада от това колко възрастно изглеждаше лицето на снимката, колко предизвикателно и непоколебимо — даже гангстерско.
— Започна ли да се бръснеш? — попита той.
Снегът продължи на пресекулки цял следобед и едва-едва натрупа. Нанси се обади, че ще се прибере от Харисъновн, след като вечерят. Джийн сервира на Кени и Фрейзър задушени миди със сланина и каза, че има среща в тенис-залата.
— Нима ще ни изоставиш? — възпротиви се Фрейзър, но тя излезе в снега по гуменки с двама от неговите стари партньори по голф и една от жените им. Молбата да помогне с прозорците се плъзна покрай ушите на Кени, който пак тръгна с колата нанякъде. Фрейзър слезе да види котките, разходи кучетата до моста и обратно. После се прибра, прегледа книгите, чудейки се как ли ще си ги поделят с Джийн освен в случаите, когато бяха минали едни и същи предмети в колежа и имаха по два екземпляра. Двата еднакви тома със събрани съчинения на Йейтс бяха изправени един до друг. Той занесе единия на канапето. По-едрото от двете кучета (доскоро бяха три) се приближи и положи муцуна на гърдите му. Този зов за нежност — топлият влажен дъх и златистокафявите тревожно напрегнати очи — се стори на Фрейзър толкова изтощителен, че той заспа. Вратата на кухнята се хлопна и Нанси се прибра. Макар и вече поиздължена на четиринайсет, тя бе все още пълничка и пазеше диета.
— Татенце, от четвъртък досега съм хапнала само една салата от зеле.
— Трябва да ядеш, детето ми.
— Защо? Та това е отвратителен навик.
— Наистина — призна той сънливо — изглеждаш страхотно.
Поизтънялото й лице с формата на сърчице беше зачервено от студа.
— Ще има буря — каза тя. — Искаш ли, докато още не е заваляло, да занесем надгробния камък на Пени в гората?
Пени беше първото им куче — гальовна, златиста ловджийка. Тя много остаря и се скова — гърбът й се извиваше от болка, но милата не знаеше как да умре. Веднъж Фрейзър й изкопа гроб, в случай че не доживее до следващото му идване; кучето го придружи в гората и полегна край разширяващото се трапче, радвайки се на мириса на прясна земя и на оживлението наоколо. По едно време Фрейзър го премери с дръжката на лопатата и то размърда весело опашка. Ала не умираше и не умираше. След седмица повикаха вкъщи ветеринарния. Пени го обичаше, но се боеше от неговите колибки. Подаде предната си лапа и той й инжектира някаква виолетова течност. Миг-два тя гледа нагоре в очакване на одобрение, после се строполи на поляната, странно отпусната. Докато я наблюдаваха в кръг (Кени отказа да гледа и остана вкъщи да слуша плочи), дишането й все повече и повече отслабваше. После издъхна в дългите сенки на ноемврийското слънце. Когато Фрейзър я вдигна, тя се бе превърнала в торба кости; и като полагаше омекналото тяло в дупката, която беше изкопал, през глупавите, напиращи сълзи му се стори, че погребва дванайсет златни лета, детството на децата си и своята собствена невинна младост.
Нанси бе намерила голям, плосък от едната страна камък и върху него със зелена боя беше изписала: „ПЕНИ, 1963–1975“. Фрейзър го занесе в гората. Сега, на заснежената земя, в сумрака на голата, безлиста гора, камъкът изглеждаше внушителен и тежеше на мястото си, ала през лятото щеше да обрасне с див бръшлян и да се изгуби сред смрадликата.
— Искаш ли да кажеш молитва или нещо друго? — попита Фрейзър.
Детето се извърна, за да види доколко това имаше значение за него, и отвърна:
— Не, не.
— Ще посадим малко нарциси напролет — предложи Фрейзър.
— И през пролетта ли ще идваш при нас?
— Ами разбира се.
Джийн се върна тъкмо навреме, за да приготви вечерята, след като бяха ходили да пийнат по нещо с нейните приятели по тенис. Тя заразправя на Фрейзър за какво са си говорили, но все едно четеше комиксите от вестниците, пръснати из къщата; той бе загубил връзката. На масата Кени отново подхвана темата за елхата и те я парираха с въпроси за уроците му. Той изруга и стана от мястото си.
— Ама какво разглезено синче е станал, татко. Трябва да го чуеш как говори с мама — каза Нанси.
— Вече всички деца говорят така. Казват неща, за които не смеехме и да помислим едно време — намеси се Джийн.