— Какво ще кажеш, Били? — съзаклятнически попита той детето.
Единият от близнаците се шмугна под дървото, добра се до някакъв бутон и светлинките замигаха. Били изхлипа и избяга от стаята. Грета, която се втурна след него, не можеше да проумее причината за мрачното му настроение и го отдаде на умората. Самата тя била каталясала, обясни на масата, докато им сервираше обяда.
— Мразя храната в тази къща — заяви Били и се плъзна от стола.
Докато сърбаха пилешката супа, останалите четирима го чуха как върти тайно телефона в гостната. Тънкото му гласче прозвънтя като камбанка:
— Ало… Били се обажда… татко там ли е?… Татко? Можеш ли да дойдеш да ме вземеш?… Не искам… Знам… Добре.
Преди Грета да успее да реагира, детето бе затворило. Били влезе в кухнята с гордо, сияещо лице.
— Татко ще дойде да ме вземе.
Устните на Грета, които се свиха да кажат нещо, изглеждаха пресъхнали.
— Но нали щеше да ходиш у Доналд следобед?
Само искрица от въодушевлението угасна в устремения нагоре детски взор.
— Ти не можеш ли да му се обадиш? — изчурулика Били така лукаво, че един от братята му се разсмя.
— Може би — едва промълви Грета и Фрейзър се видя принуден да се намеси.
— Били — каза той, — трябва да питаш майка си, преди да се обаждаш така на баща си. Той може да е имал други планове, а сега и Доналд ще се обиди. Вчера нали се видя с татко. Не можеш да го виждаш всеки ден.
Били не откъсваше очи от лицето на майка си.
— Няма да се обиди — пропя той с нежния си, изпълнен с надежда гласец.
Фрейзър се обърна към Грета:
— Защо не се обадиш на Рей да го отложите? Поговори с него.
— Не мога.
— Защо?
— Страх ме е.
— Хайде стига, тъкмо ще се отърве. Да не мислиш, че му се бие целия път дотук? Не можеш да оставиш едно петгодишно хлапе да ти се качва на главата.
Помръкналото й лице побледня от гняв, кипнал към нея самата.
— Заради мен — каза тя ледено — Били няма баща.
От страх да не я подтикне към повече самообвинения Фрейзър вдигна рамене:
— Прави, каквото искаш. Това не е моят дом.
Грета запали цигара, отиде до телефона и говори с майката на Доналд. Част от самоувереността й се възвърна; на Фрейзър му се стори, че тя трябваше да се извини повече.
— Толкова съжалявам. Били цяла сутрин беше неспокоен и… зная… мисля, че не съм аз тази, която трябва да застава между него и баща му… Запазваме си правото за по-нататък… Благодаря много. Дочуване!
В поздрава й Фрейзър долови същото звънтящо, леко подигравателно пропяване, което му бе направило впечатление у най-малкия й син. Докато тя говореше по телефона, той си сложи палтото и ръкавиците. После каза:
— Съжалявам. Мислех да остана и следобеда, но не мога. Чувствувам се особено. Не заради теб, не заради нас, с нас всичко е наред, просто… ей така. — И добави: — Не искам да се сблъскам с Рей.
Грета облегна лице на рамото му.
— Не виждам какво друго бих могла да направя. Знам, че трябва да бъда по-твърда, но на Били му е толкова тежко сега. Пита всеки срещнат: „Разведен ли сте вече?“
Фрейзър се засмя от любезност.
— Не ми се сърди — помоли го тя. — Постепенно ще свикна.
— Не ти се сърдя — отвърна той. — Обичам те. Но с Рей трябва да вземете някакво решение, иначе ще отгледате един тиранин.
Грета вдигна лице, този път порозовяло от гняв.
— Как да вземем решение — възкликна тя, — когато проклетникът му с проклетник и неговият адвокат ме принуждават да храня собствените му деца с кучешки деликатеси!
— Никой не те кара да ги храниш с кучешки деликатеси — каза Фрейзър, загубил търпение. — Човек може да откачи. Ще ти се обадя довечера.
— Нека да те закарам до гарата.
— Остави ме да походя. Имам нужда от движение. Пък и ти трябва да си тук, когато дойде Рей. Поговори с него.
— Аз се крия — каза тя. — Крия се в банята.
Грета се сети за тази подробност, понеже знаеше, че ще му хареса.
Фрейзър не се отправи към гарата; той се върна надолу по пътя, към стария си дом. Не му излизаше от ума Кени, който искаше да си отсече елха от гората и не бе получил подкрепа, а догодина щеше да бъде голям, за да се вълнува от тези неща. Представи си как брадвата се изплъзва, кръвта на момчето шурва на белия сняг. Снегорините не бяха изчистили добре пътя. Една кола, подобна на неговата, се появи зад завоя и връхлетя насреща му. Сигурно силуетът му се различаваше трудно на фона на боровата гора. Колата — оранжевият сааб на Джийн, кривна, занесе и се закова косо пред него в подножието на хълма. Лицето й в рамката на прозореца беше вбесено.