Лакшми подскочи, силно заинтересувана, сякаш беше сред избраните от Елена.
— Къде е затворен? — попита момичето доста жизнерадостно.
— В Ши но Ши — отвърна Деймън.
Очите на Лакшми се разшириха от удивление. За миг остана загледана в Деймън, но после хукна към вратата, като извика назад с разтреперан глас:
— Чака ме доста работа, господарю!
Елена се обърна към Деймън и го погледна в очите.
— Защо тя реагира така? — попита го с тон, способен да замрази огнена лава.
— Не зная. Честно казано, не зная. Шиничи ми показа как се пише на канджи това име. Обясни ми, че се произнася „Ши но Ши“, което означавало „Смърт на смъртта“ — както при премахване на смъртното проклятие от един вампир.
Сейдж се изкашля.
— О, малки мой доверчиви приятелю. Mon cher idiot24. Да не потърсиш друго мнение е…
— Всъщност потърсих. В библиотеката запитах една японка на средна възраст дали ромаджи — така се изписват японските думи на латиница — означава Смърт на смъртта. И тя ми отговори. „Да“.
— След което си се обърнал и си тръгнал — заключи Сейдж.
— Откъде знаеш? — ядоса се Деймън.
— Защото, mon cher25, тези думи могат да означават много неща. Всичко зависи от това, кои японски знаци са били използвани първо — но ти не си й ги показал.
— Та самият аз не ги знаех! Шиничи ми ги написа във въздуха, с червен дим. — После добави с раздразнение: — Какви други неща означават?
— Ами, могат да означават това, което каза. Но може да се преведат и като „Новата смърт“. Или като „Истинската смърт“. Или дори „Боговете на смъртта“. А като се има предвид начинът, по който са измъчвали Стефан…
Ако погледите бяха кинжали, Деймън вече щеше да е мъртъв. Всички го гледаха обвинително. Той се извърна като вълк, подгонен от ловджийски кучета, преди да оголи зъби, ослепявайки ги с ненадминатата си усмивка.
— Във всеки случай не съм си и помислял дори, че изживяването ще е приятно — каза той. — Просто смятах, че това ще му помогне да се спаси от проклятието да е вампир.
— Във всеки случай… — замислено повтори Елена, след което побърза да добави: — Сейдж, ако тръгнеш с нас и се увериш, че те ще ни пуснат, когато пристигнем, ще ти бъда изключително много благодарна.
— Ще бъде изпълнено, madame.
— И още — чакай да помисля — искам всички да са облечени малко по-различно, когато го посетим. А сега, ако нямате нищо против, ще отида да поговоря с лейди Улма.
Видя как Бони и Мередит си размениха озадачени погледи зад гърба й.
Когато я заведоха в стаята на лейди Улма, Елена я завари пребледняла, но с блеснали очи. Скицникът й беше разтворен, което беше добър признак.
Достатъчни бяха само няколко думи и един сърдечен поглед, преди лейди Улма да заяви с уверен тон:
— Можем да приготвим всичко за един час или най-много за два. Само трябва да повикам подходящите хора. Обещавам да се справя.
Елена я стисна за китката, но нежно, много нежно.
— Благодаря ти. Много ти благодаря — ти си истинска вълшебница!
— И така, аз ще отида в ролята на разкайващия се грешник — каза Деймън. Когато Елена излезе, той стоеше пред вратата на стаята на лейди Улма. Тя веднага го заподозря, че е подслушвал.
— Не, това дори не ми е хрумвало — увери го тя. — Просто си мисля, че ако ти и останалите мъже сте облечени като роби, Стефан няма да се почувства толкова неудобно. Но защо си мислиш, че искам да те накажа?
— Нима не го искаш?
— Ти си тук, за да ми помогнеш да спася Стефан. Премина през толкова много… — Елена внезапно замлъкна и потърси в ръкавите си чиста носна кърпичка, но Деймън я изпревари и й предложи своята от черна коприна.
— Добре — рече той, — няма да се задълбаваме в това. Извинявай. Мисля за нещата, които трябва да кажа, сетне ги изричам, без значение дали ги смятам за неприятни, имайки предвид този, с когото разговарям.
— А никога ли не чуваш някакъв вътрешен глас? Глас, който ти нашепва, че хората могат да бъдат добри, че може би не всички искат да те наранят? — попита Елена тъжно, чудейки се колко ли са тежки в момента веригите, приковали детето към скалата.