Внимавай какво обещаваш. Деймън внезапно й отправи ослепителната си усмивка. Можеш да свършиш в друго измерение, опитвайки се да удържиш на думата си.
Елена дори не се опита да му отговори. Бяха навън, свободни, тичаха през стъклената къща надолу по стълбата към долния етаж — малко сложно изпълнение в нейното душевно състояние, но поносимо — и най-накрая изхвърчаха през вратата. На поляната пред Голямата бална зала намериха Мередит и Бони… и Сейдж.
Той също беше с бяла вратовръзка, макар че раменете на сакото му бяха изцапани. Като допълнение към картинката Талон бе кацнал на едното му рамо, а ноктите му бяха разкъсали плата и отдолу бяха избили капки кръв. Но Сейдж сякаш въобще не бе забелязал. Сейбър стоеше отстрани до господаря си и гледаше Елена с очи, твърде дълбокомислени за животно, но без следа от злоба.
— Слава Богу, че се върнахте! — извика Бони и изтича към тях. — Сейдж дойде със страхотна идея.
Дори Мередит беше развълнувана.
— Спомняте ли си, когато Деймън каза, че е трябвало да доведем ясновидец? Е, сега разполагаме с двама. — Обърна се към Сейдж. — Ако обичаш, кажи им.
— По правило аз не взимам тези двамата на приеми. — Сейдж се наведе, за да почеше Сейбър по гушата. — Но едно малко птиченце ми каза, че може да сте загазили. — Ръката му се стрелна нагоре, за да погали Талон и леко разроши перата на сокола. — И така, dites-moi29, моля: Колко дълго вие двамата сте държали половината от ключа, която имате?
— Докоснах я тази нощ, както и в началото, в нощта, в която я намерихме — отвърна Елена. — Но лейди Улма я държа, а Лусен й направи ковчеже и тогава всички ние докоснахме половината на ключа.
— Но само ковчежето отвън?
— Аз държах половината от ключа и един или два пъти я погледнах — обади се Деймън.
— Eh bien30! Миризмата на китсуне все още би трябвало да е много силна върху нея. А и китсунетата имат много отличителна миризма.
— Значи искаш да кажеш, че Сейбър… — Гласът на Елена заглъхна.
— Може да подуши миризмата на китсуне върху половината от ключа. Освен това Талон има отлично зрение. Той може да лети на високо и да гледа за проблясък на злато, в случай че се намира някъде на открито. Сега им покажете какво трябва да търсят.
Елена послушно подаде на Сейбър половината от ключа във форма на полумесец, за да я подуши.
— Voilà31! А сега, Талон, погледни я добре. — Сейдж се отдалечи на известно разстояние. Елена предположи, че това е оптималното разстояние, откъдето Талон може да вижда. — Commençons32! — заповяда Сейдж, когато се върна, и черното куче хукна, забило нос в земята, а соколът се издигна високо нагоре и се понесе над тях, описвайки широки кръгове.
— Значи смяташ, че китсунетата са били върху тази трева? — обърна се Елена към Сейдж, докато Сейбър търчеше напред и назад, заровил нос в тревата — сетне внезапно промени посоката и се насочи към мраморните стъпала.
— Но разбира се, че са били тук. Виждате ли как тича Сейбър, като черна пантера, с ниско наведена глава и навирена опашка? Здравата се е заловил за работа! Попаднал е на гореща следа.
Познавам някой, който е в същото положение, помисли си Елена, когато погледна отново към Деймън. Той стоеше със скръстени ръце, неподвижен, като навита пружина, настръхнал в очакване на новините, които кучето можеше да донесе.
В следващия миг девойката стрелна с очи Сейдж и видя върху лицето му същото изражение, което допреди малко имаше и нейното. Той я погледна и тя се изчерви.
— Pardonnez-moi, Monsieur33 — смотолеви и побърза да се извърне.
— Parlez-vous français, Madame34?
— Un peu35 — отвърна скромно Елена — доста необичайно за нея. — Всъщност не мога да водя сериозен разговор. Но много обичах да ходя във Франция. — Понечи да добави още нещо, но Сейбър излая веднъж, остро, за да привлече вниманието, а после седна на задните си крака до бордюра и изправи гръб.
— Те са дошли или са си тръгнали с карета или носилка — преведе Сейдж кучешкото послание.
— Но какво са правили в къщата? Нужна ми е следа за обратния им път — рече Деймън и погледна Сейдж с явно отчаяние.
— Добре, добре. Сейбър! Commençons!