— Да не би да съм сторил още нещо, за което не си спомням? — Деймън се подпря на стената и зае една от типичните си арогантни пози. — Може би съм разбил няколко китари или съм оставил радиото включено до четири сутринта?
— Не. Не точно това… поне през изминалата нощ — отрече Елена, като отвърна поглед от него. — Говоря за друго, случило се в други дни…
— Като например опитите ми да проваля това пътуване — лаконично довърши вместо нея той. Вдигна очи към тавана и тежко въздъхна. — Може пък да съм го направил само за да остана насаме с теб…
— Млъкни, Деймън!
Откъде се взе това избухване? Е, знаеше, разбира се. Заради чувствата й от снощи. Проблемът бе, трябваше да изясни още няколко спорни въпроса — при това съвсем сериозно, ако той се съгласи да разговарят. Най-добрият начин да се справят бе да го подтикне не към размисъл.
— Мислиш ли, че твоите чувства към Стефан… хм, напоследък много са се променили? — поде Елена.
— Какво?
— Мислиш ли… — ох, колко трудно бе да гледа черните му очи с цвета на безкрайния космос. Особено след като снощи искряха с десетки хиляди звезди. — Мислиш ли, че си започнал да го възприемаш по-различно? Например да зачиташ желанията му повече, отколкото досега?
Сега Деймън я изучаваше открито, също както и тя него.
— Ама ти сериозно ли? — усъмни се той.
— Напълно съм сериозна — увери го Елена и с върховно усилие на волята възпря напиращите сълзи.
— Миналата нощ се е случило нещо — констатира Деймън замислено и се вгледа напрегнато в лицето й. — Познах ли?
— Да, нещо наистина се случи — потвърди тя. — Беше… беше повече като… — Не можеше повече да понася това напрежение. Въздъхна отчаяно и с това се издаде.
— Пак ли Шиничи? Шиничи, che bastardo! Imbrogiione!4 Този крадец! Ще го убия, но бавно! — закани се Деймън и закрачи гневно. Внезапно застана зад Елена поотпусна ръце върху раменете й, а в следващия миг вече крещеше ругатни през прозореца, но после пак се върна при нея, за да хване ръцете й.
Но само една от всички тези думи впечатли Елена. Шиничи. Китсунето с черната коса с червени краища, което ги бе заставило да се лишат от толкова много, само за да им подскаже къде се намира килията на Стефан.
— Негодник! Простак! — Елена престана да слуша ругатните на Деймън. Значи беше истина. Изтеклата нощ е била изтрита от паметта на Деймън, изцяло заличена от паметта му също както периодът, през който тя му беше въздействала чрез Крилете на изкуплението и Крилете на пречистването. Ала тогава той се бе съгласил. Но да му отнеме спомена за изминалата нощ — с какво още го ограбваше проклетата лисица?
Да му открадне цялата вечер и цялата нощ — и то точно тази вечер и тази нощ? Това подсказваше, че…
— Той никога не е прекъсвал връзката между моя и неговия мозък. Не е престанал да се рови в съзнанието ми по всяко време, когато му хрумне. — Най-после Деймън бе престанал да сипе ругатни и бясно да крачи из стаята. Тръшна се на кушетката срещу леглото и отпусна ръце между коленете си. Изглеждаше сломен, напълно отчаян — нещо толкова необичайно за него.
— Елена, трябва да ми кажеш. Какво ми е отнел от последната нощ? Моля те! — Деймън сякаш беше готов да падне на колене пред нея, но без да разиграва някаква мелодрама. — Ако… ако… ако е това, за което си мисля…
Тя се усмихна, макар че сълзите продължаваха да се стичат по лицето й.
— Не беше това, което предполагам, че всеки друг би си помислил — заговори тя.
— Но…!
— Нека само да приемем, че този път… вината бе моя — успокои го Елена. — Ако той е откраднал нещо друго от теб или ако се опита да го стори занапред, тогава играе по своите правила. Но това… нека остане моя тайна. — Докато някой ден не се решиш да строшиш огромната скала, в която са погребани всичките ти тайни, додаде мислено.
— Докато не го изтръгна насила от него. И езика му ще изтръгна! Опашката му ще отскубна! — заръмжа Деймън като див звяр.
Елена бе благодарна, че тази ярост не е насочена срещу нея.
— Не се тревожи — добави Деймън след малко с толкова леденостуден тон, че на нея й се стори не по-малко застрашителен от животинския му рев преди броени секунди. — Ще го открия, ще се добера до него, без значение къде ще се опита да се скрие. И ще си взема обратно спомена. След което ще му съдера кожата. И от нея ще ти скроя ръкавици, какво ще кажеш за това?