Тя отново се насили да се усмихне и се справи доста добре. Самата тя едва сега започваше да приема случилото се. Нито за миг не повярва, че Деймън ще остави нещата така. Нямаше да се успокои, докато не принуди Шиничи да му върне спомена. Елена осъзна, че донякъде наказваше Деймън заради нещо, което не той, а Шиничи бе сторил, а това не бе редно. Обещах си, че никой няма да узнае за изминалата нощ, напомни си тя. Не и преди Деймън да си спомни. Няма да го споделя дори с Бони и Мередит.
Това правеше нещата още по-трудни за нея, но може би така беше по-справедливо.
Докато почистваха от стаята следите от последния гневен пристъп на Деймън, той изведнъж се пресегна, за да изтрие една сълза от бузата на Елена.
— Благодаря ти… — заговори тя. И в следващия миг замлъкна. Деймън докосваше устните си с пръсти. Погледна я сепнат и леко разочарован. А сетне сви рамене.
— Все още си стръв за еднорози. Казах ли това снощи?
Елена се поколеба за миг, но после реши, че думите му не прекрачват критичните предели на секретността.
— Да, каза го. Но… нали няма да ме издадеш? — добави тя. Внезапно заговори много по-загрижено: — Обещах на приятелките си да не казвам нищо.
Деймън я изгледа учудено.
— Че защо да казвам каквото и да било на някого? Освен ако не говориш за онази дребната, червенокосата?
— Вече ти казах: нищо няма да кажа. Освен това, че Каролайн очевидно не е девственица. Покрай цялата разправия за бременността й…
— Забрави ли — прекъсна я той, — че се появих във Фелс Чърч много преди Стефан? Просто по-дълго се спотайвах в сенките. Начинът, по който говориш…
— О, да, зная. Ние харесваме момчетата и момчетата ни харесват, така че вече имахме репутацията на свалячки. Така че просто си говорехме както ни се искаше. Част от това може да е вярно, но повечето можеше да се възприеме двояко, а после… нали знаеш как могат да те одумват момчетата…
Деймън много добре го знаеше, но само кимна.
— Е, скоро след това всички говореха, сякаш сме правили всичко и с всички. Дори пишеха за това във вестника и в годишника на гимназията, да не говорим за обидните драсканици по стените на тоалетните. Но ние също си имахме малка поема и дори понякога се подписвахме под нея. Как звучеше началото й. — Елена се пренесе мислено с две, три, че дори повече години назад. След това започна да рецитира:
„Само защото си го дочул, още не значи, че е истина.
Само защото си го прочел, не го превръща в правда.
Следващия път това, което чуеш, може да се отнася за теб.
Не си въобразявай, че можеш да промениш мненията им.
Само защото знаеш — ти знаеш!“
Като свърши, погледна Деймън, но неочаквано я обзе желание час по-скоро да стигне до Стефан.
— Вече почти стигнахме — припомни му тя. — Да побързаме.
11
Щатът Аризона се оказа горещ и пуст, точно както Елена си го представяше. Двамата с Деймън се насочиха право към курорта Джунипър Ризърт. Елена се изненада и разтревожи, когато узна, че Мат не се е регистрирал.
— Не вярвам да му е било необходимо повече време от нас, за да стигне дотук — промърмори, преди да влязат в стаите си. — Освен ако… О, Боже мой, Деймън! Освен ако Шиничи не го е заловил.
Деймън седна на леглото и изгледа мрачно Елена.
— Надявах се, че няма да ми се наложи аз да ти го съобщя и че този глупав кретен ще има доблестта да го признае пред теб. След като се разделихме с него, аз продължих да следя аурата му. Постоянно се отдалечаваше — в посока Фелс Чърч.
Понякога лошите новини изискват малко време, за да бъдат възприети.
— Искаш да кажеш, че Мат въобще няма да дойде — възкликна Елена.
— Искам да ти кажа, че след като взехме колите, гарванът проследи неговата и той определено се движеше към Фелс Чърч. Без да променя посоката.
— Но защо? — настоя Елена, търсейки някакво логично обяснение. — Защо е решил да се върне, да ме изостави? И защо ще отива във Фелс Чърч, където го издирват?
— Относно причината той да си тръгне: мисля, че е останал с погрешно впечатление за теб и мен — или може би по-правилно е да се каже, че изпреварва събитията? — Деймън вдигна иронично вежди и Елена запрати една възглавница върху него. — И си е казал, че трябва да се погрижи за нашето уединение. А колкото до това, защо е избрал да се върне във Фелс Чърч… — Деймън сви рамене. — Виж какво, познаваш това момче и по-добре от мен. Но дори и аз мога да кажа, че е parfait gentile5 рицар, sans peur et sans reproche6. Предполагам, че смята да посрещне смело обвиненията на Каролайн и да защити невинността си.