— Е, това със сигурност вече ще свърши работа — каза. — Защо не дойдеш с мен, за да изпием по едно като стари приятели?
Сейдж се вторачи в него, сякаш си бе изгубил разсъдъка.
— Знаеш, че на този въпрос отговорът е „не“.
— Защо не?
— Казах ти вече: не.
— Това не е обяснение.
— Обяснението, за да не се отбия при теб за по едно приятелско питие… ангел мой, е че… не сме приятели.
— Но нали двамата с теб заедно извършихме няколко доста успешни измами.
— Ily a longtemps14. — Сейдж хвана рязко една от ръцете на Деймън. Върху нея се виждаше дълбока кървава драскотина, която Деймън не бе успял да излекува. Но сега, под погледа на Сейдж, раната се затвори, кожата се оцвети в розово и лечението много бързо приключи.
Деймън остави на Сейдж да подържи още малко ръката му, но след това я издърпа, без да избързва.
— Не беше чак толкова отдавна — напомни му Деймън.
— Не съм толкова отдавна далеч от теб? — На устните на Сейдж разцъфна саркастична усмивка. — Отчитаме времето доста различно, ти и аз, mon petit tyran.
Деймън се засмя смутено.
— Какво е само едно питие?
— Заедно с твоя харем?
Деймън се опита да си представи Мередит и Сейдж заедно. Стресна се от тази представа.
— Но по един или друг начин ти също стана отговорен за тях — заяви той решително. — Истината е, че нито едно от тези момичета не е мое. Давам ти думата си. — Заболя го, като си спомни за Елена, но това, което каза, беше истина.
— Отговорен за тях? — Сейдж като че ли търсеше нови доводи. — Тогава си обещал да ги спасиш. Ще наследя твоята клетва само ако ти загинеш. Но ако ти умреш… — Високият мъж направи безпомощен жест.
— Ти трябва да живееш, за да спасиш Стефан Елена и останалите.
— Бих ти отговорил „не“, но това ще те направи нещастен. Затова ще кажа „да“.
— Ако обаче не спазиш думата си, кълна се, че ще завърна и ще те преследвам.
Сейдж го изгледа за кратко.
— Никога досега не са ме обвинявали, че не съм спазил дадена дума — заяви той. — Но това, естествено беше, преди да стана un vampire15.
Да, каза си Деймън, срещата с „харема“ определено се очертаваше като много интересна. Поне докато момичетата не разберат кой всъщност е Сейдж.
Но може би никой нямаше да им каже.
20
Елена рядко бе изпитвала толкова огромно облекчение, както когато чу потропването на Деймън на вратата на доктор Мегар.
— Какво се случи на Мястото на срещите? — попита.
— Така и не стигнах дотам. — Деймън й разказа за засадата, докато другите тайно огледаха Сейдж със смесено чувство на одобрение, благодарност или открито харесване. Елена осъзна, че явно бе изпила твърде много от виното „Черна магия“, след като откри, че някои подробности й се изплъзваха — макар да бе сигурна, че виното бе помогнало на Деймън да оцелее при нападението на тълпата, която при по-различни обстоятелства можеше да го стъпче смъртоносно.
След това момичетата разказаха за това, което бяха научили от лейди Улма за преживелиците й, като се постараха да не се разпростират в много подробности. Жената изглеждаше пребледняла и потресена от събитията пред къщата на лекаря.
— Надявам се — заговори тя плахо на Деймън, — че когато наследиш собствеността на Стария Дрозн — замлъкна за миг, колкото да преглътне мъчително, — ще решиш да ме задържиш. Зная, че доведените от теб робини са красиви и млади… но аз мога да бъда полезна като шивачка или за друга домакинска работа. Загубих отчасти само от телесната си сила, но не и от умствените си способности…
Деймън застина за миг. Сетне пристъпи към Елена, която се случи най-близо до него. Протегна се и развърза последната примка от въжето, завързано около китката й. Захвърли го в другия край на стаята. Въжето изсвистя като камшик и се сгърчи на пода като змия.
— Що се отнася до мен, всяка от вас може да стори същото — рече той.
— Но без да мятаме отвързаните въжета по стените — додаде Мередит бързо, като видя как веждите на лекаря се свиха тревожно, докато огледа набързо чупливите стъкленици по лавиците край стените. Все пак нито тя, нито Бони чакаха втора покана и побързаха да се освободят от въжетата, които влачеха със себе си.