— Да, скъпи. Те са съгласни с това, което казва моята бедна стара глава. Може би не е зле да поговориш с доктор Алпърт, за да изведе дъщеря си и внучетата си от града, преди да е станало много късно.
— Ще й предам съобщението, но мисля, че ще бъде много трудно да убедим Тайрън да не се среща с Дебора Кол. Той наистина е много увлечен по нея — е, може би доктор Алпърт ще убеди и семейство Кол да я последва.
— Може би ще успее. Това ще означава да се тревожим за по-малко деца — рече госпожа Флауърс, като посегна към чашата на Мат, за да погледне в нея.
— Ще го направя. — Колко странно, помисли си Мат. Сега имаше трима съюзници във Фелс Чърч, но и тримата бяха жени над шестдесетте. Едната беше госпожа Флауърс, все още достатъчно жизнена, за да става рано всяка сутрин и да се заема с градинарските си занимания; другата беше Обаасан — обречена да пази леглото, съвсем слаба и крехка като кукла, с вързана на кок черна коса — винаги готова да ти даде съвет почерпен от мъдростта, която е натрупала, докато е била жрица в някакъв храм. Последната беше доктор Алпърт, лекарката на Фелс Чърч, със стоманеносива коса, тъмнокафява кожа и абсолютно прагматично отношение към всичко, включително и към магиите. За разлика от полицаите тя не си затваряше очите пред ставащото и правеше всичко, което й бе по силите, за да облекчава изплашените деца, а освен това съветваше ужасените им родители.
Вещица, жрица и лекарка. Мат си представи как всичките му бази17 са покрити, особено след като той се запозна с ходовете на Каролайн, първата пациентка при тази епидемия — независимо дали тя бе обсебена от лисиците или върколаците, или от двете, плюс още нещо съмнително.
— Довечера ще отида на срещата — заяви той твърдо. — Хлапетата през целия ден се свързват едно с друго и си шепнат нещо. Още от следобед ще се скрия някъде, откъдето ще мога да наблюдавам какво става в гъсталака. После ще ги проследя — стига само с тях да не е Каролайн — или, Господ да ни е на помощ — Шиничи и Мисао.
Госпожа Флауърс му наля още чай в чашата.
— Много съм разтревожена за теб, Мат, скъпи. Струва ми се, че за днешния ден има лоши знамения. Не е от дните, през които трябва да се предприема нещо.
— Майка ви споменава ли нещо за това? — заинтересува се Мат. Майката на госпожа Флауърс бе умряла някъде в началото на XX век, но предаването на мисли между нея и дъщеря й не беше преустановено.
— Хм, точно за това си мисля сега. През целия ден не съм чула нито дума от нея. Но поне още веднъж ще се опитам да се свържа. — Госпожа Флауърс затвори очи и Мат видя как потрепнаха клепачите и, осеяни с фини бръчици, докато тя вероятно търсеше контакт с майка си или се опитваше да изпадне в транс, или нещо подобно. Мат отпи от чая си и започна да играе с някаква игра на мобилния си телефон.
Накрая госпожа Флауърс отново отвори очи и въздъхна.
— Скъпата ми мама (тя винаги така започваше, с ударение на втората сричка) днес е особено раздразнена. Не можах да я убедя да ми даде ясен отговор. Каза само, че срещата ще бъде много шумна, а после много тиха. Ясно е, че тя предусеща, че ще бъде и много опасна. Мисля, скъпи, че ще е по-добре да дойда с теб.
— Не, не! Ако майка ви мисли, че ще е опасно, дори няма да се опитам — заяви й Мат. Момичетата жив ще ме одерат, ако се случи нещо с госпожа Флауърс, помисли си той. По-добре да заложа на сигурно.
Госпожа Флауърс се облегна в стола си. Изглеждаше облекчена.
— Е — изрече накрая, — мисля, че ще е по-добре да се върна при моите растения. Трябва да прибера пелина, за да го изсуша. Освен това вече трябва да се берат и боровинките. Колко бързо лети времето.
— Е, вие ми готвите и се грижите за мен — рече Мат. — Бих искал да ми позволите да ви плащам за спането и храната.
— Никога няма да си го простя, ако ти поискам пари! Ти си мой гост, Мат. А се надявам, че си и мой приятел.
— Абсолютно. Без вас щях да съм загубен. А сега само ще се поразходя до края на града. Трябва да изразходвам малко енергия. Искам да… — Внезапно млъкна. Тъкмо се канеше да й признае, че му се иска Да поиграе малко баскетбол с Джим Брайс. Но Джим скоро няма да може да играе баскетбол… или може би никога. Не и с осакатените си ръце.
— Само ще изляза, за да се поразходя — завърши той.
— Добре — каза госпожа Флауърс. — Моля те, Мат бъди внимателен. Не забравяй да си вземеш яке.
— Да, госпожо. — Още беше началото на август, достатъчно горещо и влажно за разходка. Но Мат вече бе привикнал да се отнася по определен начин с възрастните дами — дори и ако бяха вещици и ако реагираха на повечето неща остро, като острието на ножа, който напъха в джоба си при излизането от пансиона.
17
Аналогия между четирите бази в бейзбола и четиримата съотборници (Мат и трите жени). Бел.прев.