Линда Хауърд
Сенки в мрака
Пролог
Тя долавяше собствените си тихи стонове, но удоволствието, заливащо тялото й на талази, правеше всичко останало нереално и някак отдалечено от страстната магия на това, което той вършеше с нея. Слънчевите лъчи се процеждаха през шумолящите над тях листа, блестяха право в очите й и я заслепяваха, докато се извиваше под тежестта му.
Той изобщо не беше нежен. Не се отнасяше с нея като с цвете в саксия, както обикновено правеха останалите момчета. Докато не го бе срещнала, не бе имала представа колко скучно е винаги да се държат с теб като с принцеса. За останалите мъже фамилията Дейвънпорт я бе превърнала в награда, към която да се стремят, без никога да я петнят, а за него тя бе просто жена.
С него наистина бе жена. Въпреки че бе на деветнайсет, семейството й се отнасяше с нея така, сякаш е още дете. Покровителственото отношение никога досега не я бе дразнило, не и докато не го срещна за първи път преди две седмици.
Може да бе наивна и доверчива, но не и глупава. Още когато мъжът й се представи, осъзна, че е най-обикновен бял боклук, а семейството й ще бъде ужасено дори при мисълта, че изобщо е говорила с него. Но при гледката на мускулестото му тяло, изпъващо прекалено тясната тениска, устата й бе пресъхнала, а от наперената му мъжка походка нещо дълбоко вътре в нея жадно се бе разтуптяло. Гласът му беше дрезгав и съблазнителен, а сините му очи искряха обещаващо. Още тогава знаеше, че той няма да се ограничи само с държане за ръка или с гушкане. Знаеше, че я желае. Но страстният отклик на собственото й тяло бе нещо напълно непознато, нещо, което не можеше да овладее, и когато той я покани на среща, тя се съгласи.
Не можеше да се измъкне през нощта, не и без всички да разберат къде отива, но много по-лесно щеше да излезе на езда сама през деня и да уговори място за среща. Той я бе прелъстил още първия път, разсъбличайки я под същия този дъб. Но не, не би могла да нарече случилото се прелъстяване. Дошла бе, съзнавайки прекрасно какво ще се случи — и самата тя го желаеше. Въпреки болката от първия път, той й бе доставил дивно удоволствие, каквото изобщо не беше предполагала, че съществува. И всеки ден се връщаше за още от същото.
Понякога мъжът се държеше грубо, но дори това я възбуждаше. Беше горд, че точно той е „откъснал черешката й“ Понякога промърморваше подигравателно нещо от рода на това, че един Нийли чука една Дейвънпорт. Ако узнаеше, семейството й щеше да се ужаси. Но въпреки това тя мечтаеше. Мечтаеше как ще застанат един до друг — как ли щеше да изглежда подстриган и в хубав костюм — и ще уведомят семейството за предстоящата сватба. Представяше си го как подхваща част от семейния бизнес и доказва на всички, че е умен и може да стигне далеч. Пред хората щеше да е джентълмен, но когато останеха сами, щеше да я поваля в леглото и да прави с нея тези мръсни и възбуждащи неща. Не желаеше тази част да се променя.
Когато стигна до върха, той изстена, а после почти веднага се търколи до нея. Искаше й се да я бе поддържал малко в обятията си, преди да се отдръпне, но той не си падаше по прегръдките, когато времето бе толкова горещо. Изтегна голото си тяло, по което пробягваха слънчеви петна, и почти веднага задряма. Това не я притесняваше. От двуседмичния си опит знаеше, че когато се събуди, отново ще бъде готов да прави любов. Междувременно бе доволна просто да го наблюдава.
Толкова бе възбуждащ, че чак дъхът й секваше. Повдигна се на една страна, протегна пръсти и проследи с леки докосвания очертанията на брадичката му. Ъглите на устните му потрепнаха, но той не се събуди.
Ако разбереше за него, семейството й щеше да изпадне в пристъп на необуздан колективен гняв. Семейството! Въздъхна тежко. Да се държи като Дейвънпорт се бе превърнало във втора природа за нея още от мига на раждането й. Но не всичко бе обременяващо. Тя обичаше скъпите дрехи и бижута, лукса в Дейвънпорт, престижните училища и целия този снобизъм. Но задължителните правила на поведение бяха започнали да я дразнят и понякога й се искаше да направи нещо наистина необуздано, просто напук. Искаше й се да кара колата с висока скорост, да прескача огради, които са прекалено високи, искаше… това. Опасното, бруталното, забраненото. Харесваше й настървението, с което той разкъсва скъпото й фино копринено бельо, докато нетърпеливо се опитва да се добере до нея. Точно това символизираше идеално всичко, към което тя се стремеше в живота си — разкоша и опасността.
Но не това планираше семейството за нея. Приемаше се за дадено, че ще се омъжи за Наследника, както го наричаше тя, и ще заеме мястото си в елитното общество на областта Колбърт с обеди в яхтклуба, безкрайни бизнес и политически събирания и задължителното възпроизводство на двама малки наследника.