— Откъде разбрахте, че точно Роана пищи?
— Просто разбрах — отвърна безизразно Уеб.
— Не помислихте ли, че може да е някой друг от къщата?
Лусинда събра силите си, наежена от явното подозрение в гласа на Бешърс.
— Едва ли — твърдо изрече тя. — Роана страда от безсъние! Ако някой скита из къщата през нощта, то най-вероятно е да е тя.
— Но вие сте били буден — обърна се Бешърс към Уеб.
— Не. Събудих се, когато чух писъка й.
— Всички се събудихме — обади се Глория. — Преди Роана често имаше кошмари и точно затова реших, че случаят отново е същият, Уеб притича покрай, вратата ми точно когато я отварях.
— Сигурна сте, че е бил Уеб?
— Той беше — добави Брок, като гледаше шерифа право в очите. Вървях точно зад него.
Бешърс изглеждаше раздразнен, но после сви рамене, очевидно реши, че в края на краищата между двете събития няма пряка връзка.
— Е, паднала ли е или се е случило нещо друго? Диспечерът каза, че обаждането било за „Бърза помощ“ и за полиция.
— Точно когато стигнах до нея — каза Уеб, — чух шум на долния етаж.
— Като от какво например? — Очите на Бешърс отново, светнаха.
— Не знам. Сякаш нещо се счупи. — Уеб погледна към Брок и Грег.
— Брок и аз слязохме долу да огледаме — обади се Грег. — В кабинета намерихме бутната лампа. Излязох навън, а Брок провери останалата част от къщата. — Поколеба се малко. — Мисля, че видях някой да бяга, но не мога да се закълна. Очите ми още не бяха привикнали към тъмнината.
— В каква посока? — кратко попита Бешърс, като вече махаше на един от подчинените си.
— Надясно, към магистралата.
Полицаят приближи и Бешърс се обърна към него:
— Вземете прожектори и проверете двора от другата страна на алеята. Тази вечер имаше доста роса, така че ако някой е минал оттам, ще има следи по тревата. В къщата може би е имало крадец.
Полицаят кимна и се оттегли, като взе няколко от хората със себе си.
Един от лекарите се приближи. Очевидно повикването го бе извадило от леглото, върху разрошената му коса бе нахлупена кръгла шапка, а очите му бяха подпухнали от съня. Но беше напрегнат, а погледът му — съсредоточен.
— Вярвам, че тя ще се оправи, но трябва да я закарам до болницата, за да й направят някои изследвания и да зашием тази рана на главата: Освен това, изглежда, има съвсем леко сътресение на мозъка. Сигурно ще я задържат за двайсет и четири часа, само за да са спокойни, че всичко е наред.
— Ще отида с нея — изправи се Лусинда, но изведнъж залитна.
Уеб я подхвана под мишницата.
— Сложете я на пода — обади се лекарят, който също се протегна към нея.
Но Лусинда отблъсна ръцете им и се изправи още веднъж. Лицето й бе посивяло, но тя ги погледна ядосано.
— Млади момко, няма да легна на пода. Просто съм възрастна и разстроена жена, това е. Вие се погрижете за Роана и не ми обръщайте внимание.
Не можеше да й помогне без нейното разрешение и тя го знаеше. Уеб погледна към нея, като помисли дали да не я вземе на ръце и да я отведе сам в болницата, като я принуди да позволи на доктора да я прегледа. Сигурно бе отгатнала какво мисли, тъй като вдигна очи и успя да му се усмихне.
— Няма от какво да се боиш — промърмори тя. — Роана е тази, която се нуждае от помощ.
— Аз ще отида с нея в болницата, лельо Лусинда — обади се Ланет, за изненада на всички. — Ти трябва да си почиваш. Двете с мама останете тук. Ще отида да се облека, а вие съберете някои неща, от които Роана ще се нуждае там.
— Аз ще шофирам — каза Уеб. Лусинда отново запротестира, но Уеб я прегърна: — Ланет е права, трябва да си почиваш. Чу какво каза докторът, Роана ще се оправи. Щеше да е друго, ако положението й бе влошено, но за щастие не е. Ланет и аз ще бъдем до нея.
Лусинда се вкопчи в ръката му:
— Ще ми се обадиш ли от болницата, ще ми позволиш ли да поговоря с нея?
— Веднага щом я настаним — обеща той. — Предполагам, че първо ще трябва да й направят рентгенови снимки, така че може да позакъснеем малко. А и на нея може да не й се говори — предупреди я. — Ще има дяволско главоболие.
— Просто ми се обади, че е добре.
След това Лусинда и Глория тръгнаха по дългия коридор към задните спални, за да съберат личните вещи, от които Роана щеше да се нуждае дори за кратък престой в болницата. Уеб и Ланет отидоха да се облекат: На него му стигнаха две минути, така че застана до Роана точно когато я местеха на носилка, за да я свалят по стълбите.
Сега вече бе в пълно съзнание, а очите й бяха широко отворени и тревожни, когато вдигна поглед към него. Той хвана ръката й отново, притискайки студените й тънки пръсти се грубата си топла длан.