— Това не ми харесва — промълви уплашено Роана. — Ако ще трябва да ме шият, защо просто да не карам до спешното отделение? Не искам да ме носят.
— Имаш леко сътресение на мозъка — отвърна. Уеб. — Не е безопасно да караш сама. — Тя въздъхна и се предаде. А той стисна ръката й.
— Ланет и аз ще дойдем с теб. Ще карам зад линейката.
Този път не протестира, а на него почти му се прииска да го бе направила. Всеки път, когато я погледнеше, го обхващаше все по-голяма паника. Беше бяла като платно, по не тази част от лицето й, която не бе покрита е кръв. Тъмното ръждиво петно бе изцапало лицето и шията й от страната, където бе раната.
Ланет дойде забързано, носейки малко куфарче, точно когато плъзгаха носилката в линейката.
— Готова съм — промълви на Уеб и мина покрай него на път за гаража.
Шериф Бешърс тръгна редом с Уеб.
— Моите хора са намерили следи в росата — каза той. — Изглежда, някой е минал на бегом през двора. Освен това е насилвал ключалката на кухненската врата и по метала са останали драскотини. Госпожица Роана е голяма късметлийка, ако се е сблъскала с крадец и е получила само една цицина на главата.
При спомена за Роана, сгърчена на пода в коридора, и за кръвта наоколо Уеб реши, че определението на Бешърс за късметлийка е доста различно от неговото.
— Ще дойда по-късно в болницата, за да й задам някои въпроси — продължи шерифът. — Ще поогледаме още малко тук.
Линейката потегляше. Уеб се извърна и изтича до гаража, където го чакаше Ланет.
Минаха няколко часа в болницата „Хелън Келър“, преди да направят снимки на Роана, да зашият раната й и да я настанят в отделна стая. Уеб нетърпеливо чакаше в коридора, докато Ланет й помогне да се поизмие и преоблече в чиста нощница.
Когато най-после му бе позволено отново да влезе в стаята, яркото утринно слънце блестеше през прозорците. Роана лежеше в леглото и изглеждаше почти нормално, след като повечето кръв бе измита. По косата й все още имаше засъхнали петна, но за това щяха да се погрижат по-късно. Бяла марля, прикрепена от еластичен бинт, увит около главата й, покриваше шевовете отзад. Роана беше много, бледа, но изглеждаше доста по-добре.
Уеб се отпусна внимателно на крайчеца на леглото, като се опитваше да не я разтърси.
— Докторът каза да те будим на всеки час. Лошо нещо за човек, който страда от безсъние, а? — закачи я той.
Но не получи усмивката й в отговор на закачката си.
— Мисля, че ще ви спестя неприятностите, като просто стоя будна.
— Можеш, ли да говориш по телефона? Лусинда умира от притеснение.
Тя се повдигна внимателно в леглото.
— Добре съм, просто имам главоболие. Ще избереш ли номера вместо мен?
Само главоболие от натъртена глава, мрачно си помисли той и вдигна слушалката, получи външна линия, а после набра номера на Дейвънпорт. Роана все още смяташе, че е паднала, а и никой не я бе разубедил. Шериф Бешърс нямаше да получи много информация от нея.
Роана поговори малко с Лусинда, само колкото да я увери, че се чувства добре, което си бе жива лъжа, а после върна слушалката на Уеб. Самият той щеше да доуспокои Лусинда, но за негова изненада от другата страна чу гласа на Глория.
— Лусинда получи още един пристъп, след като тръгнахте — каза тя. — Голям инат е и не иска да иде в болницата, но повиках доктор и той ще дойде сутринта.
Погледна към Роана. Последното, което трябваше да чуе сега, бе, че Лусинда не е добре.
— Грижи се за нея — каза кратко и снижи глас, като се извърна, така че Роана да не може да го чуе: — Сега няма да кажа нищо на другите, така че не бързай да ги информираш. Ще ти се обадя след няколко часа и ще проверя как е.
Остави телефона точно когато шериф Бешърс влезе и се отпусна уморено на един от столовете. Ланет седеше на другия, но Уеб не смяташе да се отдалечава. Искаше да бъде по-близо до Роана.
— Е, изглеждате по-добре, отколкото последния път, когато ви видях — каза Бешърс на Роана. — Как се чувствате?
— Не вярвам да отида на танци тази вечер — рече сериозно тя, а той се разсмя.
— Не вярвам да го направите. Искам да ви задам няколко въпроса, ако се чувствате достатъчно добре да ми отговаряте.
Тя го погледна объркано:
— Да, разбира се.
— Какво си спомняте за миналата нощ?
— Когато паднах? Нищо. Не знам как се случи.
Бешърс погледна изненадано Уеб, който поклати леко глава. Шерифът прочисти гърлото си.
— Всъщност вие не сте паднали. Изглежда, някой е влязъл в Дейвънпорт миналата нощ и както предполагаме, вие сте налетели право на него.