Ако Роана бе изглеждала бледа преди, то сега бе абсолютно побеляла. Лицето й изглеждаше уплашено.
— Някой ме е ударил — промърмори тя. Не каза нищо друго, не помръдна. Наблюдавайки я отблизо, Уеб остана с впечатлението, че тя се отдръпва в себе си, сдържа всичко вътре, а това не му харесваше. Нарочно взе ръката й в своята, като я стисна леко, за да й покаже, че не е сама. Изобщо не го интересуваше какви заключения ще си извади Бешърс от действието му.
— Нищо ли не си спомняте? — настоя шерифът, въпреки че погледът му се плъзна бързо върху сключените им ръце. — Знам, че всичко е объркано в главата ви сега, но може би сте го зърнали, въпреки че все още не го осъзнавате. Хайде да минем стъпка по стъпка през действията ви. Спомняте ли си как напуснахте стаята си?
— Не — безжизнено отвърна тя. Ръката й бе отпусната в тази на Уеб. Някога щеше да се вкопчи в него, но не и сега. Не само че не се нуждаеше от него, но дори и не искаше да бъде до него. За кратко, докато бе все още объркана, всички защитни бариери бяха вдигнати и тя изглеждаше успокоена от присъствието му, нуждаеше се от него. Но сега отново се отдръпваше, като поставяше емоционална дистанция помежду им, въпреки физическия допир. Дали заради случилото се помежду им вчера, или поради някаква друга причина, нещо, свързано с нараняването й? Дали изобщо си спомняше нещо? Защо не искаше да каже на шерифа?
— Кое е последното, което си спомняте? — попита Бешърс.
— Спомням си как си легнах.
— Роднините ви твърдят, че страдате от безсъние. Може би сте били будна, чули сте нещо и сте отишли да видите какво е.
— Не си спомням — повтори тя. В погледа й се мерна още по-голямо притеснение.
Той въздъхна и стана.
— Е, не се плашете. Отначало много хора не си спомнят какво точно се е случило с тях, но след време спомените се възстановяват. Ще се видим пак, госпожице Роана. Уеб, ела навън с мен, за да ти кажа какво свършихме дотук.
Уеб излезе, а Бешърс тръгна по коридора към асансьорите.
— Проследихме дирите през тревата чак до онзи път към пасищата, който излиза на магистралата, точно до отбивката към Дейвънпорт — каза той. — Предполагам, че е паркирал колата си там, но от няколко седмици не е валяло и земята бе прекалено, твърда, за да можем да снемем отпечатъци от гумите. Само за сигурност взехме няколко кучета, които проследиха дирите до същото място, но не и по-нататък. Мястото е много подходящо да се скрие кола, храсталаците са толкова гъсти, че ако отбиеш само на няколко метра от пътя, ще бъде дяволски трудно някой да те забележи дори на дневна светлина, а камо ли през нощта.
— През кухненската врата ли е влязъл?
— Така изглежда. Не можахме да открием другаде следи от взлом. — Бешърс изсумтя. — В началото смятах, че е голям глупак да не използва някои от онези модерни стъклени врати, които опасват цялата къща, но може би е по-умен, отколкото предполагах. Като се замислиш, кухнята е най-подходящото място. По това време на нощта всички би трябвало да са в леглата си, така че не рискува да събуди някого, като влезе през горните врати към верандата. Вратите на вътрешния двор се виждат откъм конюшните. Но кухненската врата е отзад и не можеш да я видиш от алеята, от конюшните, с една дума отникъде.
Бяха стигнали до асансьорите, но Бешърс не спря, за да натисне бутона за повикване. Двамата с Уеб продължиха към края на коридора, далеч от всеки, който би могъл да слезе от асансьора на този етаж.
— Има ли нещо откраднато? — попита Уеб.
— Никой не би могъл да каже. Като изключим лампата, която е била счупена в кабинета, и насилената ключалка на кухненската врата, нищо друго не личи да е било пипано. Нямам представа какво е правил в кабинета, освен ако не се е уплашил, когато госпожица Роана е изпищяла. Предполагам, че е хукнал надолу, търсейки безопасен и бърз начин да избяга навън, но входната врата има двойна ключалка, а в тъмнината не е могъл да я види. Изтичал е в кабинета, видял е, че няма врата за навън и случайно се е блъснал в лампата. Изглежда, накрая е излязъл през кухненската врата, през която е и влязъл.
Уеб прокара пръсти през косата си.
— Няма да се повтори — отсече той. — Тази седмица ще инсталирам охранителна система.
— Трябваше вече да сте го направили. — Бешърс го погледна неодобрително. — Були непрекъснато повтаряше колко лесно било да се влезе в тази къща, но така и не успя да убеди госпожа Лусинда да направи нещо по въпроса. Знаеш какви са възрастните хора. Тъй като имението е доста далеч от града, явно е смятала, че е в пълна безопасност.
— Не иска да се чувства като в затвор — каза Уеб, като си спомни коментара на Лусинда отпреди години.