— Случилото се може би ще промени решението й. Не слагайте някоя от системите, които автоматично звънят за помощ в полицията, тъй като сте далеч от града и това ще бъде чиста загуба на пари. Ако искате, сложете звучна аларма, която ще събуди всички, но не забравяйте, че жиците могат да бъдат прерязани. Според мен най-добре е да сложите хубави ключалки на вратите и прозорците и да си вземете куче. Всички трябва да имат куче.
— Лусинда е алергична към кучета — отбеляза Уеб сухо. Нямаше сега да вземе някое и да вгорчи последните няколко месеца от живота й.
Бешърс въздъхна.
— Предполагам, затова никога досега не сте имали кучета. Е, забрави за тази идея! — Обърнаха се и тръгнаха обратно към асансьорите. — След като тръгнахте, госпожа Лусинда получи още един пристъп.
— Знам, Глория ми каза.
— Упорита жена — рече Бешърс. Стигнаха до асансьорите и този път той натисна бутона. — Обади ми се, ако Роана си спомни нещо, тъй като иначе нямаме за какво да се хванем.
Роана си почива мълчаливо през останалата част от деня, въпреки че я мъчеше непрекъснато гадене. Докторът й изписа слабо лекарство, което да успокои бунтуващия й се стомах, и тя успя да изяде по-голямата част от лекия си обед, състоящ се от супа и плодове. Ланет се оказа изненадващо полезна в болничната стая, осигурявайки достатъчно ледена вода на нощното шкафче, където Роана можеше да я достигне, и помагайки й да стигне до банята, когато й се налагаше. Иначе седеше, търпеливо, четеше списанието, което бе купила в магазинчето до входа, или гледаше телевизия с намален звук.
Уеб бе неуморен. Влизаше и излизаше от стаята, като наблюдаваше намръщено лицето на Роана. Нещо в начина й на поведение го безпокоеше все повече и повече. Държеше се прекалено тихо. Имаше всички основания да бъде разстроена и притеснена, но вместо това показваше много малко загриженост за каквото и да било. Избягваше да среща погледа му и се позоваваше на главоболие, когато той се опиташе да поговори с нея. Сестрите я преглеждаха редовно и твърдяха, че се възстановява. Зениците й реагираха нормално, но въпреки това той се притеснявате.
Обади се два пъти, за да провери как е Лусинда, но и двата пъти Лусинда сама вдигна телефона и не му позволи да говори с Глория.
— Добре съм — измърмори сърдито. Да не мислиш, че лекарят нямаше да ме изпрати в болница, ако имах някакви сериозни проблеми? Вече съм стара, имам рак и сърцето ми не е същото като на младини. Какво друго смяташ, че може да не е в ред? Честно казано, не мога да си обясня защо все още се страхувам да вземам аспирин за настинка.
И двата пъти Лусинда помоли да се чуе с Роана, като и двата пъти Роана настоя, че се чувства достатъчно добре, за да говори. Уеб чуваше думите й и проумя колко бдително звучаха отговорите й, сякаш се опитваше да скрие нещо.
Дали в края на краищата не бе видяла своя нападател?
Ако бе така, защо не бе казала на Бешърс? Не можеше да открие основателна причина Роана да пази нещо подобно в тайна или да закриля някого. Но тя определено криеше нещо и той бе твърдо решен да разбере какво, не веднага, не и докато е все още нестабилна, но щом се върнеше вкъщи, щеше да седне насаме с нея и да си поговори сериозно.
Ланет каза, че ще остане през нощта и Уеб най-накрая си тръгна към девет. На следващата сутрин се върна в шест и трийсет, готов да прибере Роана у дома веднага щом я пуснат. Тя вече бе готова, облечена във всекидневните си дрехи и изглеждаше доста по-различно от предния ден. Двайсет и четири часовата принудителна почивка й се бе отразила доста добре дори при тези обстоятелства.
— Успя ли да поспиш? — попита той.
Тя сви рамене:
— Предполагам, че да, колкото всеки, който е в болница.
Зад гърба й Ланет срещна погледа му и поклати отрицателно глава.
Минаваше осем, когато докторът влезе и провери зениците й, после се усмихна и й каза, че може да си отиде вкъщи.
— Пази се и не се напрягай тази седмица — рече той. — А после посети семейния си лекар за контролен преглед.
Уеб ги откара у дома, като заобикаляше внимателно всяка дупка и издатина по пътя, опитвайки се да не тръска главата й допълнително. Всички, които обикновено по това време бяха вкъщи, излязоха да я посрещнат, така че планът му да проведат личен разговор се провали. Не успя да намери възможност да остане насаме с нея през целия ден. Бързо я сложиха в леглото, въпреки че тя се оплака малко раздразнено, че по-скоро би се разположила в креслото си, но нищо, освен почивка в леглото нямаше да задоволи Лусинда. Двете с Глория се суетяха около нея, Беси влезе и излезе поне десет пъти, като все питаше дали й е удобно, а Танси напусна царството си в кухнята, за да отнесе лично подносите с любимите лакомства на Роана. Дори Корлис си направи труда да я посети и да попита неловко дали е добре.