— Защо не каза на шерифа, че ходиш насън?
— Ланет бе там — отвърна Роана, сякаш това бе достатъчно основателна причина:
Така бе, но му трябваха няколко секунди, за да го проумее.
— Никой не знае, нали?
Тя поклати леко глава, после замижа.
— Понякога е много объркващо да знаеш, че скиташ наоколо по нощница, но не е само това. Ако някой знаеше…
Отново не бе нужно да е гений, за да отгатне мисълта й.
— Корлис — намръщено промълви той. — Страхуваш се, че малката кучка ще ти играе гадни номерца. — Потри с палци дланите й, чувствайки нежните тънки кости под самата повърхност на кожата.
Роана не реагира по никакъв начин на действията му, а просто отвърна:
— По-добре никой да не знае.
— Корлис няма да е тук за дълго. — Радваше се, че може да й даде поне това обещание.
Роана го погледна стреснато:
— Няма да е тук за дълго? Защо?
— Защото й казах, че ще трябва да се изнесе. Може да остане, докато Лусинда не… Може да остане за още няколко месеца, ако се държи прилично. В противен случай ще трябва да се махне веднага. Ланет и Грег също ще трябва да си намерят друго място. Грег изкарва добри пари, така че нямат извинение да живеят за сметка на Лусинда.
— Мисля, че решението да живеят тук бе на Ланет и на Глория.
— Вероятно е така, но Грег е могъл да каже „не“. Не знам за Брок. Винаги съм го харесвал, но не очаквах от него да бъде авантаджия.
— Брок има план — обяснят Роана и съвсем неочаквано на устните й се появи лека усмивка. — Живее тук, за да може да спести колкото може повече пари, преди да се ожени. Ще построи своя собствена къща. Двамата с годеницата му вече, са наели архитект, който да им изготви проект.
Уеб се загледа в устните, й, омагьосан от леката, спонтанна усмивка. Не се бе наложило да увещава Роана, за да я види.
— Е, това поне е план — измърмори той, за да прикрие реакцията си. — Глория и Харлан са над седемдесетте, няма да ги карам да се местят. Могат да доживеят живота си тук, ако желаят.
— Знам, че не искаш къщата да е препълнена с роднини — каза тя. — Аз също ще се изнеса…
— Няма да ходиш никъде! — прекъсна я рязко, като скочи на крака.
Тя го погледна смаяно.
— Та това е твоят дом, по дяволите! Да не би да смяташ, че се опитвах да ти кажа да се махаш? — Гневът му бе искрен, предизвикан не само от представата за напускането й, но и от мисълта й, че той би могъл да го пожелае.
— И аз съм само една далечна братовчедка — напомни му тя. — Как ще изглежда в очите на хората да живеем заедно тук, дори с присъствието на Глория и Харлан? Сега е различно, тъй като къщата е пълна, но когато другите се изнесат, хората ще започнат да клюкарстват, ако и аз не се махна. Някой ден ще поискаш отново да се ожениш и…
— Това е твоят дом — повтори Уеб, стиснал зъби, за да говори тихо. — Ако някой от нас трябва да се изнесе, то това ще бъда аз.
— Не можеш да го направиш! — шокирано възкликна Роана. — Дейвънпорт ще бъде твой. Няма да е справедливо да се махнеш само за да имам къде да остана.
— Някога не си ли помисляла, че той трябва да бъде твой? — отряза Уеб, възбуден до крайност. — Ти си Дейвънпорт. Не се ли чувстваш обидена от това, че съм тук?
— Не. Да. — Тя го погледна за миг с помръкнали и неразгадаеми очи, след като думите й увиснаха помежду им. — Не негодувам срещу теб, но ти завиждам, защото Дейвънпорт ще бъде твой. Ти бе отгледан с това обещание. Ти построи живота си около грижите си за това семейство, за тази къща. Затова го заслужаваш и той трябва да бъде твой. Знаех, че когато те намеря в Аризона, Лусинда ще промени завещанието си, оставяйки отново всичко на теб, бяхме го обсъдили преди това. Но въпреки че ти завиждам, никога не съм мислила за Дейвънпорт като за мой. Имението бе дом за мен от седемгодишна, но не бе мое. Беше на Лусинда, а скоро ще бъде твое. — Въздъхна и отпусна глава на креслото. — Имам диплома по бизнес администрация, но я получих само защото Лусинда се нуждаеше от помощ. Никога не съм се интересувала от бизнес и финанси, докато те са твоята сила. Единствената работа, с която някога съм искала да се занимавам, е обучаването на коне. Не искам да прекарам остатъка от живота си в бизнес срещи, ти ще се захванеш с това и дори ще го приветстваш. Няма да остана бедна, както знаеш. Имам свое собствено наследство.