Не бе оставала насаме с него от онази нощ, когато бе влязъл в стаята й и тя му бе казала защо не е видяла крадеца. Уеб й бе забранил да работи, докато семейният лекар не я прегледа и не й даде разрешение, което всъщност бе направил вчера. Честно казано, през първите няколко дни след завръщането от болницата изобщо не й се работеше, нито имаше желание за нещо друго, а само седеше съвсем неподвижно. Главоболието се бе оказало настойчиво и ако се движеше много, започваше да й се повдига, както при първоначалното сътресение на мозъка. Едва през последните два дни главоболието я бе напуснало, а с него си бе отишло и гаденето. Но въпреки това не смяташе да рискува с танци тази вечер.
Уеб се бе оказал доста зает, и то не само с работа. Беше се погрижил за инсталирането на подсилени стоманени врати на главните входове, ключалки дори на френските прозорци и алармена система, която я накара да захлупи с възглавница главата си, за да заглуши звука, който се разнесе при пробването й. Ако не можеше да спи и искаше да отвори вратите към верандата, за да се наслади на чистия въздух, първо трябваше да набере кода в малката кутийка, инсталирана до прозореца във всяка стая. Ако отвореше вратите, без да го направи, такъв пищящ звук щеше да разцепи околността, че всички щяха да изскочат от леглата си.
Между главоболията й и неговите задължения просто не бе останало време за лични разговори. След преживяното нараняване голяма част от неудобството й бе отзвучало. След среднощното му посещение в стаята й въпросът не бе повдигнат отново, сякаш и двамата искаха да го избегнат.
— Мили боже, изглеждаш фантастично! — тъкмо казваше Лусинда, оглеждайки Уеб от главата до петите. — Много по-добре от преди, ако питаш мен. Борбата с крави или каквото там си правил в Аризона определено те е поддържала в добра форма.
— Бикове — поправи я той, а очите му блестяха весело. — И наистина участвах в борба с някои от тях.
— Каза, че си имал неприятности с колата — обади се Ивон. — Какво стана?
— Трансмисията блокира — отвърна той, без да се запъне. — Трябваше да уредя да я изтеглят.
— Тогава с какво се върна?
— С един пикап. — Докато го казваше, очите му блестяха с наситенозелен цвят и Роана забеляза в погледа му леко напрежение, някак повишена бдителност, сякаш се бе подготвил за криза, която само той очакваше. Едновременно с това по извивката на устните му личеше, че явно се забавлява. Тогава забеляза как той погледна очакващо към Глория.
— Камион! — възкликна презрително тя. — Надявам се, че няма да е необходимо много време, за да поправят колата ти!
Веселото му настроение стана още по-видимо, въпреки че Роана се чудеше дали само тя го забелязва.
— Няма значение — отвърна той и се ухили с дяволито удоволствие. — И без това купих камиона.
Ако бе очаквал тирада, Глория не го разочарова. Тя се впусна в лекция на тема „как изглежда някой от нашето семейство да кара едно толкова обикновено превозно средство“.
Когато Глория премина плавно към имиджа, който трябва да поддържат, очите на Уеб заблестяха още по-закачливо и той рече:
— Освен това е като джип — четирите колела са с отделни предавки. И с големи гуми като тези, които използват контрабандистите, за да прекосяват силно пресечени местности. — Стресната, Глория го погледна ужасено, загубила за миг дар слово, и цялата почервеня.
Лусинда вдигна ръка, за да прикрие усмивката си. Грег се закашля, извърна се настрана и погледна през прозореца. Корлис също гледаше през прозореца. Изведнъж възкликна:
— Мили боже, прилича на онази сцена от Полето на мечтите.
Лусинда, проумяла точния смисъл на думите й, се изправи и с очевидно задоволство изрече:
— Разбира се, че прилича. Щом аз давам парти, всички ще дойдат.
Тази забележка изтръгна искрен смях от всички, с изключение на Роана, но Уеб все пак успя да забележи лека усмивка върху устните й. Тази е третата, каза си той.
Скоро имението се изпълни със засмени и бъбрещи помежду си хора. Някои от мъжете бяха облечени в смокинги, но повечето бяха с тъмни костюми. Жените бяха облечени в най-различен стил, варираш от къси коктейлни рокли през рокли със средна дължина до по-официалните дълги рокли. Всички от семейство Дейвънпорт и Талант носеха дълги рокли, отново под въздействието на Лусинда! Тя много добре знаеше как да създаде подходящото впечатление и да наложи необходимата атмосфера.
Лусинда изглеждаше добре, много по-добре от доста време насам. Бялата й коса бе пристегната в кралски кок ниско на тила, а светлата й дълга рокля е прасковен цвят, подпомогната от умело положен грим, придаваше същия деликатен цвят и на самото й лице. Явно много добре знаеше какво прави, като настоя за осветление в същия цвят.