Четвърта, каза си той. Две за една вечер.
Нервите й бяха изопнати от мълчаливата многозначителна среща помежду им. Продължи да снове из тълпата, като обиколи и навън, за да се увери, че и там всичко бе наред. Наоколо се разхождаха двойки, а пътят им бе осветен от хиляди лампички, закачени по дърветата и храстите. Оркестърът бе приключил със старите песни и бе подгрял танцуващите с по-живи парчета, като например „Да танцуваме рок безспир“. Поне петдесетина души подскачаха стоически на дансинга.
Песента свърши с аплодисменти и смях, а после настъпи една от тези неудобни паузи, когато думите „убил жена си“ се чуха съвсем ясно.
Роана замръзна. Тишината натежа още повече. Дори оркестърът замря, без да знае какво става, но отгатвайки, че нещо се е случило. Дамата, която, бе произнесла думите, се извърна, почервеняла от срам.
Роана погледна твърдо жената, която бе Кофелт — едно от най-старите семейства в областта. После обходи с поглед останалите гости, които бяха замръзнали под красивата светлина, но не отделяха очи от нея. Тези хора бяха дошли в дома на Уеб, наслаждаваха се на гостоприемството му и все пак го обсъждаха зад гърба му. Не бе само Кора Кофелт, която просто бе имала нещастието да бъде чута. Всички тези лица излъчваха вина, тъй като бяха говорили същото. Ако бяха имали малко по-реална първоначална преценка, помисли си Роана с нарастващ гняв, щяха да разберат още преди десет години, че Уеб не би могъл да убие жена си.
Беше общоприета вежливост домакинята да не прави нищо, с което би могла да притесни гостите си, но Роана почувства силен гняв. Разтрепери се от внезапния прилив на емоции и гневна енергия, която изпълваше цялото й тяло, чак до връхчетата на пръстите.
Самата тя бе понесла много. Но, за бога, нямаше да стои и да им позволи да клеветят Уеб.
— За вас, хора, се предполагаше, че сте приятели на Уеб — каза ясно и отчетливо. Много рядко в живота си, се бе ядосвала повече, освен в случая с Джеси, но сега гневът й бе много по-различен. Чувстваше се хладнокръвна и напълно овладяна. — Трябваше да сте разбрали още преди десет години, че той никога не би наранил Джеси, трябваше да го подкрепите, вместо да се събирате и да шушукате зад гърба му. Никой от вас… никой… не изрази поне малко съчувствие към него на погребението на Джеси. Никой от вас не надигна глас в негова защита. Но тази вечер дойдохте в дома му като негови гости, ядохте от храната му, танцувахте… и все още говорите за него.
Замълча, поглеждайки ги в очите един подир друг, а после продължи:
— Може би трябва да изясня отношението на семейството пред всеки, в случай, че има някой недоразбрал. Ние подкрепяме Уеб. Точка. Край. Ако някой от вас чувства, че не би могъл да общува с него, то моля да си тръгне сега и вашите взаимоотношения със семейство Дейвънпорт и семейство Талант ще бъдат приключени.
Тишината във вътрешния двор бе пълна и смущаваща. Никой не помръдваше. Роана се обърна към оркестъра:
— Свирете.
— … нещо бавно — обади се Уеб зад гърба й. Ръката му, твърда и топла, обхвана лакътя й. — Искам да танцувам с братовчедка си, а главата все още я боли, за да я разтърсва прекалено много.
Наоколо се разнесе неловък смях. Оркестърът засвири „Синя луна“ и Уеб обгърна Роана с ръце. Около тях се завъртяха други двойки, понесоха се в ритъма на музиката и кризата бе преодоляна.
Той я държеше на разстояние като между братовчеди, а не с близостта между мъж и жена, които са лежали голи сред разбърканите чаршафи. Докато танцуваха, Роана се загледа в гърдите му.
— Колко от това, което казах, чу? — попита тя, а гласът й отново бе тих и овладян.
— Всичко — небрежно отвърна той. — Но ти сгреши в едно.
— В какво?
В далечината се чу тътен от гръмотевица и когато полъхна внезапен хладен ветрец с обещание за дъжд, Уеб вдигна поглед към тъмното небе. След дни на очакване явно бурята най-после се задаваше. Когато отново погледна към Роана, зелените му очи блестяха.
— Имаше един човек, който ми предложи съчувствието си на погребението на Джеси.
Деветнадесета глава
Приемът приключи, гостите се разотидоха. Оркестърът бе събрал инструментите си и също бе заминал. Персоналът от фирмата — доставчик бе почистил, измил и прибрал всичко в два камиона и си бе тръгнал, изморен, но добре платен.
Лусинда, изтощена от нечовешкото усилие, което бе положила тази вечер, си бе легнала веднага и скоро всички я бяха последвали.