Както обещаваше, бурята се бе развихрила с ярки светкавици, оглушителни гръмотевици и пороен дъжд. Роана наблюдаваше цялото представление от тъмната си и сигурна стая, сгушена удобно в креслото си. Вратите към верандата бяха разтворени широко, така че да може да се наслади напълно на свежия аромат на дъжда и да наблюдава как вятърът го навява на талази по земята. Свила се бе под леко меко одеяло, освежена от влагата във въздуха. Бе отпусната и леко сънлива, хипнотизирана от дъжда, а тялото й бе потънало в успокоителните дълбини на пълното спокойствие.
Най-силните пристъпи на бурята вече отминаваха и дъждът бе започнал да се лее равномерно и обилно, придружаван от случайни проблясвания на светкавици. Седеше доволна и си спомняше не сцената във вътрешния двор, а онзи миг преди тоста на Лусинда, когато двамата с Уеб бяха обгърнати от вълшебството, наситено със страст.
Наистина се бе оказала страст, нали? Сладка и гореща. Погледът му, изгарящ кожата й, се бе спуснал към гърдите й. Те се бяха разтуптели, а зърната им се бяха устремили към него. Не би могла да се заблуди относно намеренията му. Уеб я бе пожелал.
Някога щеше да отиде при него, нехаейки за всичко друго, освен за желанието си. Сега остана в собствената си стая и наблюдаваше дъжда: Не можеше да тръгне след Уеб отново. Той знаеше, че тя го обича, бе знаел през целия си живот. Сега топката бе в неговите ръце, той трябваше да реши дали да я ритне обратно, или да я пусне покрай себе си. Не знаеше какво ще направи той или дали изобщо ще направи нещо, но наистина бе имала предвид това, което му бе казала на приема. Ако не бе сериозен в намеренията си, по-добре беше да не започва.
Очите й се притвориха, докато се вслушваше в дъжда. Беше толкова успокоителен, толкова приятен, чувстваше се отпочинала, независимо дали щеше да заспи тази нощ.
Замириса й леко на цигарен дим. Отвори очи и видя Уеб, който стоеше пред отворените врати и я наблюдаваше. Погледът му проникваше през тъмнината на стаята. Редките проблясващи светкавици му позволяваха да види Роана. Виждаше очите й, засенчени и спокойни, тялото и — отпуснато и очакващо… очакващо.
В същите кратки мигове на светлина тя забеляза, че той стои, облегнал рамо на вратата, в една небрежна поза, която не скриваше нито напрежението в стегнатите му мускули, нито напрегнатия поглед, с който я приковаваше — като хищник, готов да скочи върху жертвата си.
Бе полуоблечен. Смокингът й връзката вече ги нямаше. Снежнобялата му риза бе разкопчана и висеше отгоре върху панталоните. Стискаше полуизпушена цигара между пръстите си. Обърна се и я хвърли навън в дъжда, а после тихо прекоси стаята с гъвкава, дебнеща походка.
Роана не помръдна, не каза нищо, не го приветства, не го и отблъсна. Този ход бе изцяло негов.
Уеб се отпусна на колене пред креслото и сложи длани на бедрата й, приглаждайки мекото одеяло. Топлината от докосването му проникна дори през завивката.
— Господ ми е свидетел, че се опитах да стоя настрана от теб — промърмори той.
— Защо? — попита тя тихо, но ясно и просто.
Уеб се засмя дрезгаво.
— Господ знае — повтори отново.
После издърпа одеялото и го пусна на пода до креслото. Нежно плъзна ръце под нощницата и обхвана глезените й. След това погали бедрата й и ги разтвори така, че да остане между тях.
Роана се пое дъх на пресекулки.
— Зърната ти втвърдиха ли се? — прошепна той.
Тя едва успя да проговори:
— Не знам…
— Нека да проверя. — И плъзна длани под нощницата и обхвана гърдите й. До този момент Роана не съзнаваше колко много е копняла за това. Изстена на глас от облекчение, от удоволствие. Зърната й набъбнаха в дланите му. Той ги погали с пръсти и се засмя тихо. — Вярвам, че вече са готови — прошепна нежно. — Спомним си вкуса им, усещането, когато ги докосвах с устни.
Гърдите й изпълваха ръцете му с всяко учестено и задъхано вдишване. Желанието, горещо и страстно, се надигаше в слабините й, отпускаше я, превръщаше плътта й в топла и податлива на докосването му материя.
Уеб повдигна нощницата й, издърпа я през главата й и я пусна до одеялото. Роана седеше гола пред него, а крехкото й тяло се губеше в огромното кресло. Отново проблесна светкавица, разкривайки за миг гърдите и слабините й, набъбналите й зърна и разтворените бедра. Дъхът му изсвистя през стиснатите му зъби, а широките му гърди едва си поеха въздух. Плъзна бавно ръце нагоре, разтваряйки бедрата й все по-широко, докато не я разтвори цялата пред себе си.
Влажният, нощен въздух я обгърна в прегръдките си, а лекият ветрец охлади разгорещената й плът. Чувството за пълно разкриване, за уязвимост бе прекалено силно, за да го понесе и с тихо, уплашено ахване Роана се опита да се отскубне от Уеб.