Ръцете му се впиха в бедрата й.
— Не — промълви той. Бавно се наведе напред, докосвайки я леко, а устата му се сключи над нейната със сладост и нежност, които я замаяха. Целувката бе нежна като крилцата на пеперуда и дълга като самото лято. С изключително внимание Уеб вкуси от устните й. Едновременно с това палавите му пръсти си проправиха път между бедрата й, отваряйки тайните гънки, които защитаваха скритото място в тялото й. Роана се изви безпомощно, изстена, без да отлепя устни от неговите, завладяна от възбуждащото чувство да бъде разтворена.
Уеб продължи да я целува, а сладостта на устните му я подготви за смелата атака на пръстите му. Усещането бе невероятно, този контраст събуждаше чувствеността й по един невероятен начин. Беше едновременно съблазнена и пленена, омагьосана и отвлечена.
Устните му се оттеглиха от нейните, оставиха горещи дири по шията й, а после се озоваха върху гърдите й. Роана потъна в тъмните дебри на страстта и затрептя от желание. Зарови пръсти в гъстата му, мека като коприна коса. Замаяна, опиянена от възбуда, вдишваше горещия мъжки аромат на кожата му. Той бе горещ, толкова горещ, че топлината му я изгаряше дори през ризата му.
Устните му се спуснаха по тялото й. Езикът му погали, плиткото й пъпче, а слабините, й се свиха от удоволствието, разляло се в тялото й. Долу, още по-надолу…
Той сграбчи хълбоците й, придърпа я към себе си, а после повдигна краката й върху раменете си. Роана ахна от страх, от безпомощно очакване.
— Казах ти — промърмори Уеб. — Толкова си сладка, че съм готов да те изхрускам.
После я целуна с влажни и горещи устни. Бедрата й се повдигнаха трескаво, а петите й се забиха в гърба му. Изстена силно и се опита да заглуши звука с ръка. Не можеше да го понесе, прекалено опияняващо бе — едновременно мъчение и екстаз — и бедрата й се отдръпнаха в напразен опит да избяга от усещането. Но Уеб я сграбчи и я притисна още по-силно към себе си, а езикът му се плъзна още по-дълбоко. Тя достигна върха и потрепери, захапвайки ръката си, за да не извика от разтърсващото я удоволствие.
Когато усещанията най-после се поуталожиха и я освободиха от тъмните си водовъртежи, Роана се отпусна безсилно в креслото. Не можеше да помръдне. Дори животът й да зависеше от това, нямаше нито силата, нито енергията поне да отвори очите си. Каквото и да поискаше да й направи сега, можеше да действа спокойно, тя бе открита, готова да отстъпи, изцяло подвластна на всички негови желания.
Уеб свали бедрата й от раменете си и тя усети движенията му, почувства кожата му, докато той събличаше ризата си. Опита се да повдигне натежалите си клепачи, докато той сваляше панталоните си и ги пускаше на пода. Нетърпеливостта му бе дива и необуздана. Придърпа Роана още по-напред, смъкна я от креслото, сложи я върху скута си и с един тласък проникна в нея. Прониза я толкова силно, че сякаш я рани. Плътта му бе толкова гореща, че сякаш я беляза. Нейната собствена тежест подпомагаше проникването му. Роана задавено изстена.
Уеб изпъшка и се отпусна назад на ръцете си, така че тялото му мощно се изви под нея.
— Знаеш какво да правиш — изрече през зъби. — Давай, язди!
И Роана го направи. Тялото й автоматично се подчини, повдигайки се и спускайки се плавно. Яздеше го бавно и с всяко следващо движение го завладяваше. Тялото й бе чиста магия, движеща се с онази плавна грация, която винаги го бе пленявала, обгръщаше го, а после го измъчваше със заплахата от отдръпването, докато се движеше нагоре и почти го оставяше… не, не… а после отново надолу, а той стенеше от неистово желание да бъде обгръщан и милван. Усещането се разгоря нетърпимо и тласъците му станаха още по-мощни. Роана извика безпомощно, а сладката й пулсираща женственост нежно го обгърна, докато не стигна отново до оргазъм.
Дрезгав стон се изтръгна от гърлото му и Уеб се надигна, отхвърляйки я върху креслото. Прикова я със собствената си тежест и продължи да прониква в нея отново и отново.
После се отпусна тежко върху Роана, разтреперан и облян в пот. Освобождаването му бе толкова изтощително, че не можеше да говори, нито да мисли. След известно време част от силата на мускулите му се възстанови и той се отдръпна, а от устните й се отрони безмълвен протест. Стана и изрита панталоните си, после вдигна Роана на ръце и я отнесе в леглото. Притисна я към себе си, а тя се сгуши в прегръдките му и заспа. Уеб зарови лице в косите й и също позволи на тъмнината да го обгърне.
По някое време по-късно Роана се раздвижи в ръцете му и стана от леглото. Уеб веднага се събуди, обезпокоен от липсата й. Премига сънливо към бледото петно на голото й тяло.