Беше шест часът, когато се събуди, а утрото бе окъпано и свежо от снощния дъжд. Бурята отдавна бе отзвучала, птиците пееха опиянено. Вратите към верандата все още стряха отворени, а Уеб се бе навел над нея.
— Благодаря на Бога — промърмори той дрезгаво, когато забеляза очите й да се отварят. — Не зная колко още щях да издържа. — После я притисна към себе си и тя забрави за утрото и за разбуждащата се къща. Въпреки нетърпението си, Уеб я любеше с бавна наслада, която не бяха успели да вкусят, през нощта.
Най-накрая я прегърна силно и избърса от очите й сълзите, този път предизвикани от удоволствие.
— Мисля, че намерихме лек за твоето безсъние — подразни я Уеб с дрезгав и напрегнат глас от собственото си освобождаване.
Роана се засмя задавено и захлупи лице на рамото му.
Той притвори очи и тихият и щастлив звук отекна в душата му. Гърлото му се стегна, а очите му овлажняха. Тя се бе засмяла. Роана се бе засмяла.
Тихият й смях замря. Тя продължи да притиска лице към гърдите му, а пръстите й се плъзнаха по тялото му.
— Мога да се справя с безсънието — Каза тихо. — Но да знам, че ходя насън… това направо ме ужасява.
Уеб погали гърба й, проследявайки всяко прешленче.
— Обещавам ти — отвърна той, — че ако си в леглото с мен, няма да ти позволя да излезеш от стаята.
Тя потрепери, но по-скоро от възхитителните усещания, предизвикани от нежните му пръсти, спускащи се гальовно по гърба й.
— Не се опитвай да отвлечеш вниманието ми — промълви тя. — Наистина ще се чувствам по-сигурна, ако нося нощницата си.
Уеб се повдигна така, че да я гледа в очите.
— Но аз не искам между нас да има нощница — заубеждава я той. — Искам да усещам кожата ти, гърдите ти. Искам да заспиш и да знаеш, че няма да позволя нищо да ти се случи, докато аз съм този, който е до теб.
Роана замълча и Уеб разбра, че все още не е успял да я убеди, но засега нямаше да спори повече. Бавно прокара пръсти през обърканите й къдрици, пускайки кичурите така, че слънчевите лъчи си играеха с тях, осветявайки ги в червено, в златисто, в наситено кафяво. Спомни си нощта, в която я бе имал за първи път, и се прокле за собствената си грубост. Спомни си безкрайно празните нощи, в които би могъл да я люби — и се прокле за глупостта си.
— Смятах, че постъпвам много благородно, като не се възползвам от теб — промълви той с мързелива и развеселена усмивка.
— Глупчо — прошепна тя и потърка буза в окосмените му гърди:
Уеб се опита да продължи с обясненията:
— Изнудих те още онази първа нощ. Не исках да мислиш, че нямаш избор.
— Глупчо. — Отметна глава назад и го погледна, а кафявите й очи бяха наситени с чувствено задоволство. — А аз мислех, че не ме искаш.
— Мили боже! — промърмори той. — И ти наричаш мен глупчо.
Роана се усмихна и отново отпусна глава върху гърдите му.
Уеб се замисли за изстрелите, които някой бе насочил към него предния ден, за опасността, пред която Роана вече се бе изправила заради него. Трябваше да се махне от Дейвънпорт и от живота й заради собствената й безопасност, както и заради тази на всички останали в къщата. Но не можеше, тъй като още преди да се върне в Дейвънпорт, вече бе пренебрегнал нейната безопасност.
Сложи ръка на корема й, измервайки тясното разстояние между хълбоците й. За миг се вгледа в контраста между голямата си, груба, почерняла от слънцето ръка и гладката й копринена кожа. Беше си създал навик винаги да предпазва жените от бременност, а и опасността от СПИН бе придала още повече смисъл на привичката му. Всичките му принципи бяха пометени, когато Роана се бе оказала под него, нито веднъж не бе ползвал презерватив — нито, в Ногалес, нито през изминалата нощ. Погали с длан корема й.
— Имала ли си менструация след онази нощ в Ногалес?
Тонът му бе равен, тих, но думите увиснаха помежду им.
Роана замръзна по типичния за нея начин, като не помръдваше, с изключение на вдишването и издишването. Най-после внимателно отвърна:
— Не, но и никога не е била редовна. Доста пъти пропускам по цял месец.
Искал бе сигурност, но още нямаше да я получи. Потри длан в корема й, а после обхвана нежно едната й гърда. Харесваше гърдите й, толкова твърди, стегнати и елегантно оформени. С чувствено удоволствие наблюдаваше как зърното й веднага се надигна, сякаш молеше за внимание. Дали зърната й не бяха малко по-тъмни, отколкото през онази първа нощ? Боже, харесваше му реакцията й, моменталният й отклик.
— Гърдите ти винаги ли са били толкова чувствителни?
— Да — прошепна тя, а гласът й пресекна от удоволствието, което я заливаше. Поне бяха, когато той ги гледаше или докосваше. Не би могла да потисне реакцията на тялото си, така както не би могла да спре изгрева и залеза на слънцето.