Самият той не бе имунизиран. Въпреки че не бе минало много време, откакто се бяха любили, възбудата му нарасна, докато наблюдаваше как гърдите и страните й леко порозовяват.
— Как успя да се опазиш девствена цели двайсет и седем години? — почуди се той и отново се притисна към голите й бедра.
— Теб те нямаше тук — отвърна простичко тя, а откровената честност на любовта й го смири.
Почувствал, че започва да губи търпение, вдъхна аромата на косата й.
— Можеш ли да ме приемеш още веднъж? — За да обясни какво има предвид, той се притисна още по-силно към нея.
Не чувстваше някаква спешна необходимост от оргазъм, а просто се нуждаеше от Роана. Лежаха заедно и се движеха в ритъм само за да поддържат усещането. Утрото преваляше, а шансовете да бъдат хванати голи в леглото все повече се увеличаваха. Разбира се, много по-вероятно бе днес всички да спят до късно и Уеб реши, че е относително безопасно да си позволят още малко взаимно удоволствие. Не искаше да я притеснява, но не искаше и да я пусне.
Харесваше му да бъде в нея, харесваше му да чувства близостта й. Роана можеше и да не вярва, но той би заложил ранчото си, че е бременна, и мисълта, че тя носи бебето му го изпълни с трепет и го изплаши до смърт.
Може би думите, които се канеше да произнесе, не бяха най-романтичните предвид ситуацията, но той повдигна брадичката й и я погледна право в очите, така че тя да разбере, че говори съвсем сериозно:
— Трябва да се храниш повече. Искам да добавиш най-малко още пет-шест килограма.
Сянка на несигурност помрачи очите й и Уеб прокле на глас дори в мига, в който потъваше в дълбините й.
— Не гледай така, по дяволите! След миналата нощ няма начин да се съмняваш колко много ме възбуждаш. Мътните го взели, а какво ще кажеш за момента? Желаех те, когато бе на седемнайсет, и съм дяволски сигурен, че те желая и сега. Но също така искам да си достатъчно силна и здрава, за да износиш детето ми.
Трябваха й няколко секунди след особено силния му тласък, за да си поеме дъх. Тя помръдна леко, едно съблазнително движение, за да се намести по-добре.
— Не смятам, че съм… — започна после замълча, а златистите й очи се разшириха. — Ти си ме желал още тогава? — прошепна тя.
— Ти седеше в скута ми — промърмори кисело Уеб. — Какво си мислеше, че нося желязна тръба в джоба си ли? — Последва нов тласък. — А и след начина, по който те целунах…
— Аз те целунах — поправи го Роана.
Лицето й порозовя и тя се притисна още по-плътно към него.
— Ти започна, но аз не те отблъснах, нали? Доколкото си спомням, трябваха ми не повече от пет секунди езикът ми да стигне до гърлото ти.
Тя изстена от удоволствие, може би от спомена, но по-вероятно от това, което й причиняваше сега. Приливът на възбуда му подсказа, че необходимостта от освобождаване изведнъж се е оказала много спешна и за двамата.
Когато най-накрая се измъкна от прегръдките й и стана от леглото, все още бе плувнал в пот.
— Трябва да престанем, преди някой да дойде да ни потърси — промърмори той. Облече се набързо, после се наведе и я целуна. — Ще се върна довечера. — Целуна я отново, изправи се, намигна й и излезе на верандата толкова небрежно, сякаш бе напълно естествено да излиза от стаята й полугол в осем часа сутринта. Роана не знаеше дали някой го е видял, тъй като скочи, грабна нощницата си и се втурна в банята.
Все още потреперваше от вълнение и удоволствие, докато вземаше душа. Кожата й бе толкова чувствителна след любенето им, че дори самото къпане напомняше любовна ласка. Не можеше да повярва, че е преживяла такава страстна нощ, но тялото й нямаше такъв проблем.
Ръцете й се спуснаха по корема й. Дали бе бременна? Бяха минали три седмици от нощта в Ногалес. Не се чувстваше по-различна, но тези три седмици се бяха оказали препълнени със събития и вниманието й не бе съсредоточено върху менструацията й. И без това цикълът й беше толкова нередовен, че никога не обръщаше внимание на календара или моментното си състояние. Но Уеб изглеждаше толкова странно уверен, че тя затвори очи и потрепери от сладката слабост.
Когато слезе в трапезарията, цялата сияеше. Уеб бе вече там и бе свършил наполовина с обичайната си обилна закуска, но вилицата му застина във въздуха, когато Роана влезе в стаята. Тя забеляза как погледът му се спусна бавно от лицето към тялото й. Тази вечер, каза си тя. Тази вечер, бе обещал той. Напълни чинията си повече от обичайно и направи усилие да изяде по-голямата част.
Беше събота, но имаше още доста работа. Уеб вече бе отишъл в кабинета, а Роана се бавеше над втората си чаша кафе, когато влезе Глория.