— Лусинда не се чувства добре — каза нервно тя и забоде вилица в чинията с бъркани яйца. — Миналата вечер бе твърде изморителна за нея.
— Тя искаше да го направи — отвърна Роана. — За нея бе много важно.
Глория вдигна поглед, а очите й бяха пълни със сълзи. Брадичката й потрепери, преди да се опита да я овладее.
— Толкова глупаво беше! — промърмори тя. — Всички тези грижи заради едно празненство.
Но Глория, както и всички останали, знаеше: това беше последното парти на Лусинда и тя бе искала да бъде незабравимо. То се бе превърнало в доказателство за усилията й да поправи злината, която чувстваше, че е причинила на Уеб преди десет години, отказвайки да застане в негова защита.
Лусинда бе забавила влошаването на здравословното си състояние единствено със силата на волята си, тъй като смяташе, че все още има доста неща, които трябва да довърши. Сега вече бе приключила с тях и нямаше причина да се съпротивлява. Снежната топка се спускаше надолу по хълма, набираше скорост и бързаше към неизбежния си край. От дълги, задушевни разговори с Лусинда Роана знаеше, че тя желае точно това, но не й бе лесно да се предаде, след като се бе превърнала в основния стожер на цялото семейство.
Були Уотс се обади на Уеб същия следобед.
— Карл ми разказа за случилото се — провлече той. — Дяволски интересно.
— Благодаря — рече Уеб.
Були се изкиска.
— И двамата с Карл наблюдавахме тълпата снощи, но не забелязахме нищо странно — освен малката сцена във вътрешния двор. Роана е невероятна, нали?
— Направо ме смая — промърмори Уеб и не мислеше само за любенето им по-късно през нощта. Тя се бе изправила насред тълпата, бе вдигнала високо глава, а гласът й бе прокънтял силен и ясен. Нито за миг не се бе поколебала да се хвърли в битка в негова защита и последната частица от него, която все още пазеше образа на малката Роана, се предаде. Тя бе по-силна, отколкото сама съзнаваше. Беше Дейвънпорт и по свой собствен начин се държеше точно толкова царствено, колкото и Лусинда.
Гласът на Були прекъсна мислите му:
— Сещаш ли се за някого, който може да ти има зъб от толкова време и да е така отмъстителен, че да предизвика убийството на Джеси?
Уеб въздъхна изморено:
— Не, измъчих се от напразни опити да измисля нещо. Дори прегледах всички стари папки, като се надявах да забележа някоя подробност, да си спомня нещо, което ще придаде смисъл на всичко това.
— Е, продължавай да мислиш. Точно това ме безпокоеше в убийството на Джеси от самото начало: просто изглеждаше така, сякаш в него нямаше никакъв смисъл, никаква видима причина. По дяволите, и за най-дребните престъпления се намират основания. Така че който и да е убил Джеси — а сега твърдя, че не вярвам ти да си го направил, я е убил поради причини, които никой друг не знае. Ако твоята теория е вярна, то тогава основанията съвсем не пасват. Някой е гонил теб, а тя се е озовала на пътя му.
— Открий мотива — каза Уеб — и ще намериш убиеца.
— За мен винаги е било точно така.
— Е, тогава да се надяваме, че ще можем да го открием, преди да се опита отново да стреля по мен или някой друг да попадне на пътя му.
Затвори очи и ги разтърка, като се опитваше да сглоби частите от пъзела, но те просто отказваха да паснат едно към друго. Протегна се и стана. Трябваше да отиде в града по поръчки, така че трябваше да вземе решение: да играе на сигурно и да тръгне по заобиколен маршрут или да използва обичайния си път и да се надява да стрелят по него, за да има още един шанс да хване въоръжения мъж, при положение че изстрелът му не улучи. Все пак имаше някакъв избор.
Лусинда слезе на вечеря същия ден, като излезе от стаята си за първи път след приема. Цветът на лицето й бе восъчноблед, а треперенето на ръцете й — още по-страшно от преди, но тя ликуваше от успеха на празненството. Няколко от приятелите й се бяха обадили през деня и й бяха казали, че всичко било чудесно, което означаваше, че бе постигнала целта си.
Всички бяха на масата, с изключение на Корлис, която бе излязла по-рано и все още не се бе върнала. След като поговори оживено няколко минути, Лусинда погледна Роана и рече:
— Скъпа, толкова много се гордея с теб. Това, което каза снощи, наистина помогна.
Всички, с изключение на Уеб и Роана, изглежда, се почувстваха неудобно. Лусинда рядко пропускаше нещо от събитията около себе си, въпреки че за случилото се във вътрешния двор сигурно се бяха погрижили да я уведомят някой от приятелките й.
— Моля? — попита Глория, като погледна от Лусинда към Роана и обратно.
— О, Кора Кофелт направи грозен коментар за Уеб, а Роана се изправи в негова защита. Тя накара всички да се почувстват засрамени от себе си.