Той погледна спокойно. Очите му искряха наситенозелени и Лусинда замълча смаяно.
— Добре — изрече отново тя.
Уеб се опита да й обясни:
— Джеси… Предполагам, че бях обсебен от нея и по някакъв начин я обичах, тъй като израснахме заедно, но всъщност голяма роля изигра мъжкото ми самолюбие. Изобщо не трябваше никога да се женя за нея, но всичко пасваше толкова добре на представата да наследя Дейвънпорт и да се оженя за коронованата принцеса, че не разбрах в какво бедствие ще се превърне женитбата ни. Роана, сега… Обичам я, откакто я познавам. Като малка я обичах като брат, но сега вече тя е зряла жена, а аз със сигурност не съм й брат. — Въздъхна при спомена за изминалите години и за това как отношенията им се бяха оплели с наследството. — Ако Джеси не бе убита, щяхме да се разведем. Наистина имах предвид това, което казах онази нощ! Беше ми омръзнало, бях приключил с нея: И ако се бяхме развели, щях да съм женен за Роана от доста време насам. Начинът, по който умря Джеси, раздели всички ни, а аз загубих цели десет години в сърдене.
Лусинда се вгледа в лицето му, за да открие истината, и това, което видя, я накара да въздъхне облекчено:
— Ти наистина я обичаш.
— Толкова много, че чак ме боли. — Стисна нежно пръстите на Лусинда, като внимаваше да не я нарани. — Роана ми се усмихна шест пъти — довери й той. — И се засмя веднъж.
— Засмя се! — Очите на Лусинда отново плувнаха в сълзи и този път тя им позволи да потекат. Устните й трепереха. — Иска ми се да я чуя да се смее отново, поне веднъж.
— Ще се опитам наистина да я направя щастлива — каза Уеб.
— Кога възнамерявате да се ожените?
— Възможно най-скоро, ако успея да я убедя. — Знаеше, че Роана го обича, но да й докаже, че и той изпитва същото към нея, можеше да отнеме известно време. Някога тя искаше да се ожени за него при каквито и да било обстоятелства, но сега тихо и мълчаливо щеше да се заинати, ако смяташе, че нещо не е наред. От друга страна, искаше му се Лусинда да присъства на венчавката им, което означаваше, че трябваше да действа бързо. Освен това може би имаше още една, съвсем лична причина за по-бърза венчавка.
— О, глупости! — засмя се Лусинда. — Знаеш, че тя ще мине и през огъня, за да се омъжи за теб!
— Знам, че ме обича, но се научих да не смятам, че ще направи автоматично всичко, само да я помоля. Тези дни отдавна са в миналото. И без това не ми харесва идеята да имам жена под чехъл у дома. Искам Роана да има самочувствието да защитава това, което желае:
— Така както защити теб.
— Така както винаги ме е защитавала. — Когато до него нямаше никой друг, Роана се бе изправила и бе плъзнала малката си ръка в неговата, предлагайки му цялото си съчувствие и утеха. Беше се оказала далеч по-силна от него, достатъчно силна, за да направи първата стъпка и да протегне ръка. — Тя заслужава наследството — каза Уеб. — Но освен това никога не искам да смята, че трябва да ми угажда, за да остане у дома си.
— Тя може да изпита същото към теб — изтъкна Лусинда. — Когато ти се държиш мило с нея, може да сметне, че е само защото държи портфейла с парите в себе си. Аз самата съм била в това положение — сухо допълни, като без съмнение мислеше за Корлис.
Уеб сви рамене:
— Не съм просяк, Лусинда, както дяволски добре знаеш, след като си изпратила детектив по следите ми. Имам имотите си в Аризона, а те ще ми донесат доста значително състояние, преди да приключа с тях. Предполагам, че Роана е прочела същия детективски доклад като теб, така че познава финансовото ми положение. Ние сме равни и тя ще знае, че съм с нея, защото я обичам. Ще се грижа за финансовите дела, ако тя наистина не се интересува от тях, не знам дали изобщо ще иска да се занимава с тях. Твърди, че не й харесва, но все пак е наследила част от уменията на Дейвънпортови, нали?
— Но малко по-различни — усмихна се Лусинда. — Роана обръща повече внимание на хората, отколкото на числата върху хартията.
— Знаеш какво наистина иска да прави, нали?
— Не, какво?
— Да обучава коне.
Лусинда се засмя тихо:
— Трябваше да се досетя! Лоуъл прилага идеите й от години, а мога със сигурност да заявя, че имаме едни от най-добре обучените коне, които някога съм виждала. Истинска магьосница е с животните. В тях е вложила душата си, така че искам да прави това. Ти винаги си притежавала коне само заради удоволствието да ги имаш, тъй като ги обичаш, но Роана иска да се захване с това сериозно.
— Вече всичко си планирал, нали? — Усмихна му се с обич, тъй като дори като момче Уеб винаги бе планирал действията си предварително, а после следваше плановете си. — Никой наоколо не знае за собствеността ти на запад. Даваш си сметка, че хората ще клюкарстват, нали?