Роана ахна ужасена. Обърна се с лице към Уеб.
— Ти си знаел за него? — попита недоверчиво тя.
Той се изправи и я погледна съсредоточено.
— Разбрах след смъртта й. — Нетърпеливо я сграбчи за раменете. — А ти откъде знаеш?
— В-видях ги заедно в гората. — Прииска й се да бе контролирала по-добре реакцията си в мига, в който разбра, че Уеб знае за любовника на Джеси, но шокът бе прекалено голям. Бе пазила тайната през всичките тези години, а той все пак бе научил. Но не бе знаела за бременността на Джеси и от това направо й призля.
— Кой бе той? — рязко попита Уеб.
— Не знам, никога преди това не го бях виждала.
— Можеш ли да го опишеш?
— Едва ли. — Прехапа устни, като си спомни онзи ден. — Видях го само веднъж, следобеда преди убийството на Джеси, и не можах да го огледам добре. Тогава не ти казах, защото се страхувах… — Замлъкна, а на лицето й се изписа неизмерима тъга. — Страхувах се, че ще загубиш контрол и ще направиш нещо глупаво, като си навлечеш куп неприятности. Така че премълчах.
— А след като Джеси бе убита, не каза нищо, тъй като смяташе, че ще ме арестуват, защото ще ме сметнат за убиеца й, щом съм открил, че ми изневерява. — Той самият бе запазил мълчание поради същите причини и почти се задуши от мъка. Забола го при мисълта, че Роана бе запазила същата тайна, и то поради същите причини. Тогава е била толкова млада, вече травматизирана от кървавата сцена в апартамента на Джеси. За кратко самата тя бе заподозряна в убийството й и макар и наранена от собственото му отблъскване, бе запазила мълчание.
Роана кимна и се вгледа в лицето му. Слънчевите лъчи избледняваха бързо, а сенките на здрача ги обгърнаха в тайнствения синьо-лилав сумрак на онзи кратък миг, в който земята се колебае между деня и нощта и когато времето сякаш замира, а всичко наоколо изглежда по-пищно и по-красиво. Изражението му бе овладяно и Роана не би могла да отгатне какво мисли и чувства.
— Така че го запази за себе си — тихо промълви той. — За да ме защитиш. Обзалагам се, че едва не си се задавила от тайната си, като се има предвид как Джеси ни обвини, че спим заедно, когато малко преди това си я била видяла с друг мъж.
— Да — отвърна напрегнато Роана, като си спомни онзи ужасен ден и последвалата нощ.
— Тя знаеше ли, че си я видяла?
— Не, измъкнах се тихо. В онези дни много умело се промъквах незабелязано. — Погледът и бе изпълнен с искрено съжаление за някогашното недисциплинирано, буйно дете.
— Знам — съгласи се Уеб. — Спомняш ли си къде ги видя?
— Беше просто една просека в гората. Ще те заведа там, но не на самото място. Беше преди цели десет години, вероятно вече всичко е обрасло.
— Ако е била просека, как не си могла да видиш мъжа?
— Не съм казала такова нещо. — Роана се почувства неудобно и се опита да се освободи от ръцете му. — Казах, че не мога да го опиша.
Уеб се намръщи:
— Но ако си го видяла, защо не можеш да го опишеш?
— Защото правеха секс! — Едва сподави раздразнението и яда си. — Той бе гол. Никога дотогава не бях виждала гол мъж. И честно казано, изобщо не погледнах лицето му!
Уеб отпусна смаяно ръце и надникна в очите й сред спускащия се здрач. После започна да се смее. Не просто прихна, а направо се заля в гръмогласен смях, който разтресе цялото му тяло. Опита се да спре, погледна я веднъж и пак прихна.
Роана го удари, с юмрук по рамото.
— Шшт. Тихо! — промърмори тя.
— Просто си представям как разказваш на Були за случилото се — изкикоти се той, като едва не се задави. — И-извинявай, шерифе не можах да забележа л-лицето му, тъй като гледах към… патката му! — Този път Роана го удари в корема. Дъхът му секна и той се присви, притиснал с ръце стомаха си, без да спира да се смее.
Роана вирна брадичка.
— Не съм гледала патката му — изрече с достойнство тя. Втурна се в стаята си и започна да затваря вратите към терасата право в лицето му. Уеб едва успя да се мушне през все по-стесняващия се процеп. Роана включи алармата на вратите и дръпна завесите.