Преди да успее да се отдръпне, той я притисна в прегръдките си и я притегли към себе си.
— Съжалявам — извини се Уеб. — Знам, че си била разстроена.
— Направо ми прилоша! — възкликна ожесточено Роана. — Мразех я за това, че ти изневерява.
Уеб се наведе и потри буза в косата й.
— Смятам, че е планирала да запази бебето и да се престори, че е мое. Но първо трябваше да ме накара да спя с нея, а аз не я бях докосвал от четири месеца. При това положение нямаше начин да представи бебето за мое. Когато ни видя да се целуваме, вероятно е сметнала, че всичките й планове отиват по дяволите. Знаеше прекрасно, че няма да се преструвам, че бебето е мое, само за да избегна скандала. Щях да се разведа с нея толкова бързо, че свят щеше да й се завие. Но така или иначе тя ревнуваше от теб до полуда. Нямаше да бъде и наполовина толкова бясна, ако ме бе хванала с някоя друга.
— От мен? — попита невярващо Роана, като извърна глава, за да го погледне. — Ревнувала е от мен? Защо? Та тя имаше всичко.
— Но ти бе тази, която защитавах, и то от нея. Вземах твоята страна, а тя не можеше да го понесе. Трябваше да бъде първа във всичко и пред всички.
— Нищо чудно, че се опитваше да придума Лусинда да ме изпрати в колеж някъде далеч!
— Искаше да те отстрани от пътя си. — Отметна косите й на една страна и леко я целуна по врата. — Сигурна ли си, че не можеш да опишеш мъжа, с когото си я видяла?
— Никога преди това не го бях виждала. И тъй като лежаха на земята, всъщност не видях лицето му. Останах с впечатлението, че е по-възрастен, но бях само на седемнайсет. И трийсетгодишните ми се виждаха възрастни тогава. — Уеб я целуна леко по шията и тя потръпна. Чувстваше как губи интерес към въпросите му. Нарастващата му мъжественост се притискаше към бедрата й и тя се отпусна в прегръдките му, притваряйки очи, докато топлото задоволство я изпълваше.
Уеб плъзна бавно ръце по тялото й и обхвана с длани гърдите й.
— Точно както си мислех — промърмори той, докато целуваше ухото и.
— Какво? — въздъхна тя и погали бедрата му.
— Зърната ти вече са набъбнали.
— Само върху гърдите ми ли си съсредоточен?
— Така трябва — промърмори той. — Но нека не забравяме и другите части на тялото ти.
Възбудата му бе вече прекомерна. Роана се извърна в ръцете му и той я отведе заднишком до леглото. Строполиха се върху завивките и в хладната, тъмнина телата им се съединяха с плам и напрежение.
Най-накрая, отпусната и безсилна, но напълно спокойна, Роана почувства, че задрямва. Очевидно Уеб бе прав за безсънието й: напрежението бе причина за него в продължение на цели десет години, но след любенето им бе твърде изтощена, за да му устои. Но сънят бе едно, а сомнамбулизмът — съвсем друго, и това я безпокоеше много повече. Промълви сънливо:
— Трябва да си сложа нощницата.
— Не. — Отказът му бе моментален и категоричен. Ръцете му я обгърнаха още по-плътно.
— Но ако стана и тръгна насън…
— Няма да го направиш. Ще те държа в прегръдките си цяла нощ. Няма да можеш да станеш от леглото, без да ме събудиш. — Целуна я бавно и продължително. — Заспивай, любима. Ще те пазя.
Но Роана не можеше да заспи. Чувстваше как напрежението се връща и обхваща мускулите й. Десетгодишният навик не можеше да бъде прекъснат от една-две нощи. Уеб сигурно разбираше ужаса й при мисълта, че ходи насън напълно беззащитна, но едва ли проумяваше паниката и безпомощността да се събудиш на друго място, а не там, където си заспал, да не знаеш как си стигнал дотам или какво ти се е случило през това време.
Уеб усещаше напрежението, което й пречеше да се отпусне. Прегърна я по-силно, опита се да я успокои с нови уверения, но най-накрая стигна до очевидното заключение, че нищо няма да свърши работа, освен пълното изтощение.
Роана смяташе, че е свикнала с любенето му, че вече познава границите на сексуалността му. Но разбра, че греши.
Този път нямаше начин да се съпротивлява на съня, който предяви права над нея точно като Уеб.
Събуди се само веднъж — колкото да осъзнае, че той все още я държи в прегръдките си, както бе обещал, и отново се унесе.
Следващия път, когато се събуди, седеше в леглото, а пръстите на Уеб стискаха силно китката й.
— Не, тихо — успокоително промълви той. — Никъде няма да ходиш.
Роана се отпусна в ръцете му и му повярва. Последния път се събуди призори, когато той ставаше от леглото.
— Къде отиваш? — попита го, прозя се и седна.
— В стаята си — отвърна той и обу панталоните си. Усмихна й се и тя почувства как нещо у нея се разтапя. Уеб изглеждаше толкова мъжествен и секси с разрешената си тъмна коса и потъмнялата от току-що поникналата брада челюст. Гласът му звучеше дрезгаво от съня, клепачите му бяха леко подпухнали и му придаваха натежалия поглед на човек, който току-що е правил секс. — Трябва да взема нещо — промърмори. — Стой там и като казвам там, имам предвид точно там. Не мърдай от леглото.