— Не е точно така. Не се върнах заради сделката. Върнах се, защото трябваше да изгладим отношенията си. Трябваше да се помиря с Лусинда, не исках да почине, преди да сме се сдобрили. Дейвънпорт е нещо специално, но и без него се справях много добре в Аризона — спокойно и сдържано каза той. — Не се нуждая от Дейвънпорт, а Лусинда смяташе, че ти не го искаш…
— Не го искам — рече твърдо Роана. — Казах ти, не искам да прекарам остатъка от живота си в бизнес срещи и в преглеждане на борсови отчети.
Уеб й се усмихна лениво:
— Жалко, като се има предвид колко добре се справяш. Предполагам, че ще трябва да се омъжиш за мен, а аз ще върша работата вместо теб. За разлика от теб, на мен пък ми допада да правя пари. Ако се ожениш за мен, ще можеш да прекарваш щастливо времето си в отглеждане на деца и обучаване, на коне, т.е. същото, което щеше да правиш дори Лусинда да бе оставила Дейвънпорт на мен. Единствената разлика сега е, че той ще ти принадлежи изцяло, заедно с всички оставали инвестиции и ти ще бъдеш единственият шеф.
Главата й се замая. Не бе съвсем сигурна, че е чула добре. Дейвънпорт щеше да бъде неин и въпреки това Уеб щеше да остане?
— Почти чувам как малките зъбчати колела се въртят — промърмори той. Повдигна главата й така, че да може да надникне в очите й. — Върнах се поради една-единствена причина, която бе най-важната за мен. Върнах се заради теб.
Роана преглътна.
— Заради мен?
— Заради теб. — Много нежно той проследи с пръст извивката на гърба й. Роана потръпна И се отпусна в прегръдките му. Знаеше какво прави с това леко, нежно докосване. Но целта му не бе да я възбуди, а да я успокои, да й вдъхне увереност, да възстанови доверието, с което му се бе от дала. Самият факт, че сега не я любеше, доказваше колко твърдо е решен да постигне целта си.
— Нека видим дали мога да ти изясня нещата — тихо започна да размишлява той, като я целуна по челото. — Обичах те, когато бе малко хлапе с луничав нос, толкова палаво, че бе истинско чудо как косата ми не побеля преждевременно. Обичах те, когато бе девойка с дълги, кльощави крака и очи, които разтапяха сърцето ми всеки път, когато те погледнех. Обичам те сега, когато си жена, която кара краката ми да се подкосят. Когато влезеш в стаята, сърцето едва не изскача от гърдите ми. Когато се усмихнеш, се чувствам така, сякаш съм спечелил Нобелова награда. А очите ти все още разтапят сърцето ми.
Тихата изповед се изля пред нея като най-сладката от всички песни, попи в плътта, в душата, в самото й същество. Толкова много й се искаше да му повярва — и точно затова се боеше, боеше се да не позволи на собственото си желание да я подведе.
Когато не му отвърна, той отново нежно я погали.
— Джеси наистина те изигра, нали? Накара те да се чувстваш нежелана и ненужна и ти все още не си го преодоляла. Още ли не си разбрала, че Джеси лъжеше? Целият й живот бе една голяма лъжа. Не знаеш ли, че Лусинда те обожава? След смъртта на Джеси тя най-после можеше да те опознае, без отровните думи на братовчедка ти да разрушат всичко. — Взе ръката й, поднесе я към устните си и целуна всяко пръстче, а после се захвана с чувствителните и длани. — Джеси е мъртва от десет години. Колко дълго ще й позволиш да съсипва живота ти?
Роана отпусна глава назад и го загледа със сериозни, питащи очи. С чувство на удивление тя проумя, че никога досега не го е виждала толкова решителен й целеустремен. Суровото му лице бе лицето на мъж, твърдо решен и дяволски сигурен, че ще постигне това, което желае. Наистина го вярваше. Не искаше се ожени за Дейвънпорт, тъй като самият той можеше да го получи без никакви уговорки. Лусинда щеше да изпълни своята част от сделката. Не желаеше да се ожени за нея само защото може да е забременяла…
Уеб сякаш четеше мислите й, а може би наистина го правеше, защото промълви:
— Обичам те. Не мога да ти кажа колко, тъй като все още не са създадени думи, които да опишат чувството ми. Опитах се да преброя начините, по които те обичам, но не съм Браунинг. Няма значение дали си бременна или не, искам да се оженя за теб, защото те обичам. Точка.
— Добре — прошепна Роана и потрепери от значимостта на стъпката, която предприемаше, и от радостта, която разцъфна в душата й.
Въздухът изскочи със свистене от дробовете й, след като Уеб направо я смаза с прегръдката си.
— Знаеш как да накараш един мъж да копнее по теб — промълви страстно той. — Бях започнал да се отчайвам. Какво ще кажеш да се оженим следващата седмица?
— Следващата седмица? — едва не извика тя, доколкото можеше да вика, притисната по този начин към гърдите му.