Когато Уеб и Роана бяха влезли в трапезарията, бе решила да стане и мълчаливо да напусне стаята в знак на накърнено достойнство, но мръсниците изобщо не й бяха обърнали внимание. Бе спряла отвън и се бе ослушала, като очакваше да чуе какво ще каже за нея. Но те изобщо не я споменаха, сякаш не бе достатъчно значима, за да я обсъждат. Уеб й бе наредил да напусне Дейвънпорт и — хоп! — просто ей така тя вече нямаше никакво значение. Вместо това бе съобщил, че двамата с Роана ще се женят.
Ще се женят! Корлис не можеше да повярва. При мисълта за това направо побесня от яд. Защо някой, още повече някой като Уеб, ще иска да се жени за префърцунената Роана? Корлис мразеше копелето, но него подценяваше. Въпреки казаното от него, тя все пак можеше да се справи с, Роана, сигурна бе. Но не можеше да се справи с Уеб. Беше прекалено твърд и подъл. Щеше да я изхвърли от Дейвънпорт. И точно затова трябваше да се отърве от него.
Не можеше да напусне Дейвънпорт. При перспективата направо й премаляваше от ужас. Изглежда, никой не се интересуваше от това, че тя има нужда да живее тук. Не можеше да се върне в онази малка къщурка в Шефилд, да бъде просто бедната роднина на богатите Дейвънпортови. Сега бе някой, бе госпожица Корлис Спенс от Дейвънпорт. Ако Уеб я изхвърлеше, щеше отново да се превърне в никой. Нямаше да има никакъв начин да си набави пари за дребния си, но изискващ средства навик. Мисълта за това бе непоносима. Трябваше да се отърве от Уеб.
Започна да претърсва стаята на Роана. Щеше да стигне до парите, но първо, искаше да поразрови тук-там. Първо се бе отбила в стаята на Уеб, като се надяваше да намери нещо негово, което да използва, но каква изненада! По леглото му не личеше да е спал там. Беше идеално оправено, без нито една гънка. Някак не можеше да си представи той сам да оправи леглото си, не и арогантният Уеб Талант.
Е, не беше ли той лукавият? Нищо чудно, че не бе пожелал предишния си апартамент. Бе избрал стаята до Роана, така че да могат да се гушкат сами тук, в задната, част на къщата.
След това бе отишла в стаята на Роана и естествено, леглото бе в безредие, а на двете възглавници имаше следи от глави. Кой би помислил подобно нещо за благовъзпитаната Роана, която дори не ходеше на срещи? Но като се има предвид леглото, със сигурност нямаше нищо против чукането. Доста, хитро от нейна страна. Макар и с нежелание, Корлис призна, че този път Роана се бе оказала по-умната. Беше се подсигурила да не кажат и на нея да изчезва, като му бе предложила удобен източник на секс и някак си бе успяла да го убеди да се оженят. Може би бе по-добра в леглото, отколкото изглеждаше. Самата Корлис щеше да легне с него, ако се бе сетила. Вбеси се сама на себе си, че не й бе дошло наум.
Влезе в банята и отвори вратичката с огледало на шкафчето с лекарства. Роана не държеше нищо интересно там — нямаше хапчета против забременяване или презервативи, нито спирали, а просто паста за зъби и други подобни глупости. Дори нямаше, някаква по-луксозна козметика, която Корлис да вземе назаем.
Погледна към малкото кошче и замръзна.
— О-хо! — възкликна тихо и се наведе да вдигне кутийката. Тест за бременност в домашни условия.
Е, значи Роана бе успяла да се справи по този начин.
Доста си я биваше, трябваше да й го признае. Сигурно бе обмислила нещата предварително и първото, което бе направила, щом бе стигнала в Аризона, бе да легне с него. Сигурно не бе очаквала да забременее толкова бързо, но какво толкова, по дяволите, понякога човек се възползва от случая и удря джакпота!
Дали Харпър Нийли нямаше да се заинтересува от това?
В края на краищата изобщо не стигна до парите. Новината бе прекалено добра, за да чака. Измъкна се бързо от стаята на Роана и се върна в собствения си апартамент. Харпър бе единствената й надежда. Той бе доста странен тип, плашеше я, но и я възбуждаше: Изглеждаше така, сякаш не съществуваше нищо прекалено низко или долно, нищо, което да откаже да направи. Странно колко много мразеше Уеб, почти не можеше да мисли за нищо друго, но това бе нейното предимство. Харпър два пъти се бе провалил, но щеше да продължи да опитва. Той бе като пушка, трябваше само да го насочи и да стреля.
Обади му се и си уреди среща.
Очите на Харпър заблестяха със студена, смъртоносна светлина, която накара Корлис да потрепери едновременно от страх и задоволство. Реакцията му бе по-силна от очакваната.
— Сигурна ли си, че е бременна? — попита тихо той, като се отпусна назад в стола си, чиито предни крака се вдигнаха във въздуха. Приличаше на хищник, готов за скок.