Вървеше през двора към задния вход, когато нещо трепна в сърцето й, тя спря и се огледа. Бе един от най-красивите дни, които бе виждала. Небето беше наситено синьо, а въздухът бе необикновено чист, без обичайните влажни изпарения. Горещината бе толкова силна, че също като в оранжерия бе освободила наситения тежък аромат на розовите храсти, отглеждани от десетилетия и отрупани с цвят.
Долу, в конюшните, конете подскачаха наоколо и енергично мятаха лъскавите си гриви. Тази сутрин Уеб я бе помолил да се омъжи за него. А освен това носеше детето му под сърцето си.
Бременна. Наистина бе бременна. Все още бе малко зашеметена, сякаш това не се случваше с нея, и бе толкова разсеяна, че нямаше никаква представа какво бе дискутирано на срещата на историческото общество. Свикнала бе с мисълта, че единствено тя обитава тялото си. Как щеше да свикне с идеята, че някой друг живее в нея? Чуждо същество, което я плашеше. Как можеше нещо толкова странно да бъде толкова скъпо? Бе толкова щастлива, че й се искаше да заплаче.
Това също й се струваше странно. Беше щастлива. Внимателно се вслуша в усещането. Щеше да се омъжи за Уеб. Щеше да отглежда деца и коне. Погледна огромната стара къща и почувства да я заливат дълбоко въодушевление и чувство за притежание. Дейвънпорт беше неин. Сега наистина бе неин дом. Да, беше щастлива. Дори въпреки неизбежно наближаващата смърт на Лусинда, все пак бе изпълнена с чувство на задоволство.
Уеб беше прав, Джеси бе отровила достатъчно живота й, убеждавайки я, че е прекалено грозна и тромава, за да я обича някой. Е, Джеси се бе оказала злобна кучка и бе излъгала. Роана чувстваше увереността с всяка пора на тялото си. Тя бе способно и привлекателно човешко същество и притежаваше особени умения по отношение на конете. Наистина я обичаха, Лусинда я обичаше, Лоуъл я обичаше, Беси и Танси я обичаха. Глория и Ланет бяха загрижени за нея, когато бе ранена, а Ланет се бе оказала изненадващо услужлива в болницата. Брок и Грег я харесваха. Харлан — е, кой би могъл да каже за Харлан? Но най-вече Уеб я обичаше. Бе я обичал през целия й живот, точно както бе казал. А и определено го възбуждаше, което означаваше, че в крайна сметка външният й вид не е толкова странен.
Усмихна се с вглъбена лека усмивка, като си спомни как я бе, любил предната нощ и на сутринта, след като тестът за бременност се бе оказал положителен. Нямаше никакво съмнение във физическата му реакция към нея, както и той не можеше да се съмнява в нейното собствено страстно желание.
— Видях я — продума той откъм кухненската врата. Не беше го чула да я отваря. — Стоеше си тук и мечтаеше в продължение на цели пет минути, а току-що на лицето ти цъфна тази тайнствена усмивка. За какво мислеше?
Все тъй усмихната, Роана мина покрай него, а кестенявите й очи бяха притворени и с такова многообещаващо изражение, че дъхът му секна.
— За яздене — промърмори тя и нарочно потри тялото си в неговото. И за теб.
Собствените му очи се притвориха, а страните му се зачервиха. Това бе първото прелъстително движение на Роана, което моментално го възбуди. Танси също бе в кухнята и весело печеше и вареше ястията за деня. Но него не го интересуваше дали е забелязала възбудата му. Извърна се и тихо, преднамерено последва Роана.
Тя го погледна през рамо, докато се качваха по стълбите, а лицето й грееше обещаващо. После ускори крачка.
Вратата на спалнята едва се бе затворила зад тях и Роана вече бе в прегръдките на Уеб.
Женитбата включва преодоляването на доста препятствия, мислеше си Роана на следващата сутрин, докато караше по дългия частен път. Списъкът с гости за венчавката бе много по-малък от този за партито на Лусинда и включваше общо четирийсет души, заедно със семейството, но все още имаше доста подробности, за които трябваше да се погрижи.
Двамата с Уеб трябваше да си направят изследване на кръвта днес следобед. Сутринта бе уредила доставката на цветя и бе наела фирма, която да се погрижи за организирането на приема. Беше поръчала и сватбената торта. Обикновено приготвянето на сватбените торти отнемаше седмици, но госпожа Търнър, чиято специалност бяха сладкишите, бе обещала да направи една „семпла и елегантна“ торта за единайсетте дни, които оставаха до насрочената дата. Роана разбра, че „семпла и елегантна“ бе тактичен начин да се каже по-малко натруфена, но нали това и предпочиташе. Трябваше да се отбие в дома на госпожа Търнър, за да посочи модела на тортата.
Освен това трябваше да си избере сватбена рокля. Ако не можеше да намери нещо подходящо в Куад Ситис за толкова кратко време, щеше да се наложи да отиде в Хънствил или Бирмингам.