Както бе очаквал, изстрелите бяха накарали всички от семейството да отворят вратите си и да подадат глави навън.
— По дяволите, върнете се в стаите си! — извика разгневено той.
Глория не обърна внимание на думите му и излезе в коридора.
— Не ме ругай! — отсече тя. — Какво, за бога, става тук?
Нападателят се показа иззад гърба й, но Глория стоеше между тях и Уеб не можеше да стреля. Блъсна я грубо настрана и тя се свлече с вик на пода.
Изведнъж Уеб замръзна безпомощно. Мъжът бе обвил с едната си ръка Лусинда през шията и държеше слабата възрастна жена пред себе си като щит. В другата ръка държеше здраво револвера, с дуло, насочено право в тила на Лусинда, а на лицето му бе изписана дивашка ярост.
— Извади патроните от пистолета, но много бавно! — заповяда той, докато се насочваше към предния коридор.
Уеб не се поколеба. Нещо в изражението му подсказваше, че Лусинда ще умре, ако не се подчини. С преднамерено бавни движения Уеб отвори барабана и извади патроните.
— Хвърли ги зад себе си! — нареди мъжът и той се подчини. — А сега ритни пистолета към мен.
Уеб се наведе внимателно, сложи празното оръжие върху килима и го ритна към мъжа, който не направи никакво движение, за да го вдигне. Не бе и нужно, бе отделил патроните от оръжието, така че нямаше начин някой да вземе патрон, да стигне до пистолета и да го презареди, а после да се прицели, преди мъжът да го е застрелял.
Лусинда стоеше неподвижна и пребледняла в ръцете му. Бялата й коса бе разрошена, сякаш нападателят я бе измъкнал от леглото. И може би наистина го бе направил, въпреки че сигурно бе скочила при първия изстрел и е приближавала вратата, за да види какво става, когато той я е сграбчил.
Мъжът се огледа, а жестоката му усмивка стана още по-широка, като видя как всички са се смръзнали пред вратите си, с изключение на Глория, която все още лежеше на килима и хлипаше тихо.
— Всички! — изведнъж изрева високо той. — Искам да видя всички! Знам колко сте, така че ако някой се опита да се скрие, ще пусна един куршум в главата на старата кокошка. Имате пет секунди! Едно… две… три…
Харлан пристъпи напред и се наведе да помогне на Глория да стане. Тя се вкопчи в него и продължи да хлипа. Грег и Ланет излязоха от стаите си с пепеляви лица.
— … четири…
Уеб видя Корлис и Брок да се появяват от другия коридор.
Мъжът се огледа.
— Има още една — изръмжа той. — Липсва точно малката ти кобилка, Талант. Къде е? Да не мислиш, че се мотая наоколо, за да убия тази стара кучка?
Не, каза си Уеб. Не, Въпреки обичта си към Лусинда, не можеше да понесе мисълта да рискува живота на Роана. Бягай, помоли я мълчаливо той. Бягай, скъпа. Потърси помощ. Бягай!
Мъжът погледна наляво и се засмя доволно:
— Ето я. Хайде, излез, скъпа. Присъедини се към щастливата група.
Роана тръгна напред, така че да застане между Корлис и двойните врати към верандата. Беше бледа като Лусинда, а тънката й фигура бе почти безплътна. Погледна към нападателя, пребледнявайки още повече.
— Е, не е ли хубаво? — възрадва се мъжът, поглеждайки ухилено Роана. — Виждам, че ме помниш.
— Да — отвърна тихо тя.
— Добре, защото и аз те помня. Двамата с теб имаме малко недовършена работа. Ти ми изкара акъла, когато онази нощ се блъсна в мен тук, в коридора, но чух разправят, че малката цицина на главата ти е докарала мозъчно сътресение и не можеш да си спомниш нищо за срещата ни, така ли е?
— Да — отвърна отново тя, а очите й приличаха на огромни тъмни езера на фона на бялото й лице.
Той се разсмя, очевидно доволен от иронията. Студените му очи се плъзнаха по всички.
— Истинско семейно събиране. Елате тук, под лампата, така че да мога да ви виждам добре. — Отстъпи назад, за да бъде извън обсега им, като държеше главата на Лусинда извита назад, докато Уеб мълчаливо подкара останалите напред, събирайки ги с Корлис, Брок и Роана.
Уеб хвърли само един убийствен поглед на Корлис. Тя наблюдаваше мъжа възхитена, а на лицето й нямаше и сянка от страх. Беше го пуснала да влезе и бе прекалено глупава, за да проумее, че той ще убие и нея. Всички те бяха мъртви, освен ако не предприемеше нещо.
Опита се да се премести по-близо до Роана, като се надяваше, че би могъл да я прикрие с тялото си и тя някак щеше да успее да оцелее.
— Ъ-ъ — каза мъжът и поклати глава. — Стой мирно, копеле такова!
— Кой сте вие? — изпищя Глория. — Пуснете сестра ми!
— Млъквай, кучко, или ще забия първия куршум в теб.
— Добър въпрос — обади се и Уеб. Гледаше мъжа със студен, съсредоточен поглед. Кой, по дяволите сте вие?