Лусинда проговори, а безкръвните й устни се раздвижиха.
— Името му е — произнесе отчетливо тя — Харпър Нийли.
Мъжът се разсмя грубо, диво:
— Виждам, че сте чували за мен.
— Знам кой си. Поставих си за цел да разбера.
— Така ли? Много интересно. Чудя се защо никога не си ме посетила. В края на краищата ние сме семейство. — Отново се разсмя.
Уеб не искаше да отклонява вниманието си към Лусинда, не искаше да гледа никого другиго, освен нападателя.
— Защо, по дяволите? — изръмжа той. — Какво искаш? Не те познавам, никога не съм чувал за теб. — Ако можеше да протака нещата достатъчно, Лоуъл можеше да заеме позиция и да направи нещо или шерифът да пристигне. Трябваше само да протака.
— Защото ти я уби — изрече злобно. Нийли: — Уби момичето ми, дяволско копеле.
— Джеси? — Уеб го погледна смаяно. — Не съм убивал Джеси.
— Мътните те взели, не лъжи! — изрева Нийли, отклонявайки пистолета от главата на Лусинда, за да го насочи към Уеб. — Ти си разбрал за нас и си я убил!
— Не — отвърна остро Уеб. — Не съм. Нямах представа, че ми изневерява. Не знаех, докато не направиха аутопсия и шерифът не ми каза, че е била бременна. Знаех, че не може да е от мен.
— Знаел си! Знаел си и си я убил! Уби моето момиче и моето бебе, а сега ще те накарам да гледаш, докато убивам твоето бебе. Ще застрелям тази малка кучка точно в корема, а ти ще седиш и ще гледаш как умира, а после ще те…
— Той не е убил Джеси! — Гласът на Лусинда се издигна над този на Нийли. Тя вдигна бялата си глава високо. — Аз го направих.
Пистолетът се поклати леко.
— Не се опитвай да ме объркаш, стара жено — изрече задъхано Нийли.
Уеб не отклони вниманието си нито за миг от нападателя, очите на мъжа блестяха трескаво, по лицето му се стичаше пот, докато се самонавиваше до безумие. Планираше да убие девет души. Вече бе загубил един куршум. Пистолетът бе автоматичен, колко ли патрона имаше в пълнителя? Някои събираха до седемнайсет, но все пак след първия изстрел едва ли очакваше да останат там като овце на заколение. Трябваше да проумее, че е в почти невъзможно положение, но това го правеше още по-нестабилен. Нямаше нищо за губене.
— Аз я убих — повтори Лусинда.
— Лъжеш. Беше той, всички знаят, че беше той.
— Не исках да я убивам отвърна спокойно Лусинда. — Стана случайно, бях уплашена, не знаех какво да правя. Ако бяха арестували Уеб, щях да си призная, но Були не можа да открие никакво доказателство, тъй като нямаше такова. Уеб не го е направил. — Погледна внука си с тъга, с любов, с разкаяние. — Съжалявам — прошепна тя.
— Лъжеш! — изрева Нийли, като я дръпна силно към себе си и стегна ръката си около гърлото й. — Ще счупя проклетия ти врат, ако не млъкнеш!
Грег скочи към него. Тихият, скромен Грег, който бе оставил Ланет да ръководи живота им, без дори да отвори уста, за да изкаже мнението си. Ланет изпищя, а Нийли се извърна рязко и стреля веднъж. Грег се спъна и падна и изведнъж цялата координация на движенията му изчезна, а краката и ръцете му се замятаха неконтролируемо. Просна се на пода, задиша тежко и учестено, а очите му останаха широко отворени от изненада. После се закашля леко и простена, а около него бавно започна да расте локва кръв.
Ланет прехапа пръстите си и погледна ужасено съпруга си. Втурна се напред инстинктивно, опитвайки се да стигне до Грег.
— Не мърдай! — изкрещя Нийли и размаха трескаво пистолета. — Ще убия следващия, който помръдне!
Корлис гледаше баща си с отворена уста и потресено изражение.
— Ти застреля татко — изрече смаяно тя.
— Млъкни, кучко. Глупачка! — изръмжа той. — Толкова си тъпа.
Уеб успя да долови съвсем слабо движение с крайчеца на очите си. Беше обхванат от такъв ужас, че не смееше да помръдне, не смееше дори да извърне глава. Роана помръдна отново, съвсем леко, само няколко сантиметра по-близо към вратите. Върху кутийката отляво до вратите Уеб забеляза зелената лампичка да се променя в червена. Роана бе отворила вратата.
Петнайсет секунди. Оглушителният писък щеше да причини цялата суматоха, от която се нуждаеше. Започна да брои, като се надяваше, че ще съумее правилно да отмери времето.
По лицето на Корлис се стичаха сълзи, докато се взираше в Грег, който се гърчеше безпомощно на пода.
— Татко — прошепна тя. Погледна отново към Нийли и лицето й се изкриви от гняв и още нещо. — Ти застреля татко! — изпищя тя и се хвърли към Нийли, протегнала ръце с извити пръсти като на котка.
Той дръпна спусъка отново.
Корлис се спъна, тялото й рязко политна назад, докато краката й се опитваха да продължат напред. Ланет изпищя дрезгаво, а пистолетът нервно се премести в нейната посока.