Ланет бе като призрак, сновящ мълчаливо между погребението на дъщеря си и болничната стая на съпруга си. Глория и Харлан бяха в почти същото състояние, шокирани и смаяни. Брок уреди формалностите около погребението и полагаше грижи за роднините си, а симпатичното му лице бе белязано от скръб и умора. Все пак годеницата му бе до него през цялото време, така че получаваше утеха от нея.
Когато Уеб влезе в малката стаичка, Роана вдигна поглед. Очите на Лусинда се оживиха и се напълниха със сълзи. За първи път бе будна, когато Уеб я посещаваше. Посегна към ръката му и той нежно пое пръстите й в своите.
— Толкова съжалявам! — прошепна тя, поемайки си мъчително дъх. — Трябваше да… кажа нещо. Никога не съм искала ти… да понесеш вината.
— Знам — промърмори той.
— Бях толкова уплашена — продължи тя, твърдо решена да каже всичко сега, след толкова години мълчание. — Отидох в апартамента ви… след като ти тръгна… опитах се да я вразумя. Тя бе… побесняла. Не искаше и да чуе. Каза, че ще… ще те научи. — Признанието излизаше трудно. Трябваше да си поема дъх между всяка дума, а от усилието лицето й се покри с капчици пот, но Лусинда съсредоточи погледа си върху лицето на Уеб и отказа да почива: — Каза, че ще… роди бебето на Харпър Нийли… и ще го представи… като твое. Не можех… да й позволя да го направи. Като знаех кой бе той… собственият й баща… кръвосмешение и мерзост.
Пое си дълбоко дъх и потръпна от усилието. От другата страна на леглото Роана държеше здраво ръката й в своята.
— Казах й… не. Казах й, че трябва… да се отърве от него. Аборт. Тя се изсмя… и аз й ударих шамар. Тя побесня… събори ме на пода… започна да ме рита. Мисля… че се опитваше да ме убие. Изпълзях настрана… взех ръжена… Тя се нахвърли отново върху мен. Ударих я — промълви Лусинда, а сълзите не спираха да се търкалят по бузите й. — Обичах я — тихо прошепна тя и притвори очи. — Но не можех… да й позволя да роди това бебе.
Чу се тихо стържене и плъзгащите се врати се отвориха. Уеб извърна глава и забеляза Були да седи отвън с уморено изражение. Погледна го съсредоточено и се обърна отново към Лусинда.
— Знам — промърмори той, като се наведе над нея. — И разбирам. Сега просто се възстановявай. Трябва да присъстваш на венчавката ни или ще бъда доста разочарован и точно това няма да ти простя.
После вдигна очи и погледна Роана. От своя страна, тя не отделяше хладния си поглед от Були, сякаш го предупреждаваше да не е посмял да каже или направи нещо, което би разстроило Лусинда.
Були кимна на Уеб, показвайки му, че иска да поговорят навън. Уеб потупа ръката на Лусинда, сложи я внимателно на леглото и се присъедини към бившия шериф.
Двамата излязоха безмълвно от спешното кардиологично отделение и тръгнаха по дългия коридор, покрай чакалните, където роднините бдяха непрестанно. Були огледа претъпканото помещение и продължи да крачи.
— Предполагам, че сега всичко си дойде на мястото — продума най-накрая той…
Уеб запази мълчание.
— Няма смисъл да продължаваме да ровим — размишляваше Були. — Нийли е мъртъв и няма да има полза да повдигаме обвинения срещу Лусинда. А и няма никакви доказателства, освен несвързаните приказки на една умираща възрастна жена. Безсмислено е да мътим водата, и то за нищо.
— Оценявам това, Були — продума Уеб.
Възрастният мъж го потупа по гърба и го погледна спокойно, разбиращо.
— Всичко свърши, синко — рече той. — Продължавай, живей живота си. — После се обърна и тръгна бавно към асансьора, а Уеб се върна в спешното кардиологично отделение. Знаеше за какво му говори Були. Бешърс не му бе задал, много въпроси за смъртта на Нийли, всъщност бе заобиколил някои доста явни неща.
Бешърс не бе вчерашен. Можеше да различи екзекуция, когато се озовеше на местопрестъплението.
Уеб влезе безшумно в стаичката. Роана отново говореше тихо на Лусинда, която сякаш задрямваше. Тя вдигна очи, а той почувства дъхът му да секва. Искаше му се да я сграбчи в прегръдките си и никога да не я пусне, защото едва не я беше загубил. Когато му бе разказала за сблъсъка си с Нийли и коня му, кръвта на Уеб се бе смразила. Скоро след това бе последвало първото влизане на Нийли в къщата и когато Роана се бе сблъскала с него, сигурно си бе помислил, че тя ще го разпознае. Би могъл, да я убие тогава, ако Роана не беше се събудила достатъчно, за да извика. Идеята му да разпространи като предпазна мярка слуха, че мозъчното й сътресение е причинило загуба на паметта за онази нощ, без съмнение бе спасила живота й, тъй като в противен случай Нийли, щеше да се опита да се добере до нея по-скоро и преди Уеб да е успял да инсталира алармената система.