Както стояха нещата, Нийли почти бе насочил пистолета си към Роана, а с това сам бе подписал, смъртната си присъда.
Уеб се приближи, докосна нежно кестенявата й коса и погали бузата й. Роана облегна глава на гърдите му, въздъхна и потри бузата си в ризата му. Знаеше. Бе гледала непрекъснато. И бе коленичила до Лусинда, когато той се бе върнал при нея след дърпането на спусъка, а тя му бе отвърнала с леко кимване.
— Тя спи — продума сега Роана, като се стараеше да шепне. — Но ще се върне отново у дома. Знам това със сигурност. — Замълча за миг. — Казах й за бебето.
Уеб коленичи и обви ръце около нея, а тя сведе глава към него. Съзнаваше, че в момента държи целия свят в ръцете си.
Венчавката им бе много тиха, много скромна и се състоя почти месец след предварително определената дата.
Беше извършена в градината, веднага след залез. Нежните сенки на полумрака се спускаха бавно над земята. Светлини с прасковен оттенък осветяваха беседката, където чакаха Уеб и свещеникът.
Няколко реда бели столове бяха разположени от всяка страна на пътеката, а всички присъстващи бяха извърнали очи към Роана, която се зададе по килима, положен върху тревата. Лицата на гостите грееха от радост.
Грег и Ланет седяха на първия ред. Грег бе в инвалидна количка, но прогнозите бяха добри. Докторите твърдяха, че с физическа терапия скоро ще може да възстанови почти напълно левия си крак, въпреки че винаги щеше да куца. Ланет се бе грижила за съпруга си всеотдайно, като по този начин не му позволи да се предаде дори когато скръбта му по Корлис едва не го съсипа.
Глория и Харлан също бяха на първия ред. И двамата се бяха състарили, но се държаха за ръце и се усмихваха. Брок буташе количката на Лусинда, за да върви редом с Роана. Лусинда бе облечена в любимия си прасковен цвят и носеше перлите си, както и малко грим. Усмихваше се на всеки, покрай когото минеха. Тънките й, изкривени пръсти стискаха ръката на внучка й, така че двете вървяха заедно по пътеката, точно както бе пожелала Роана.
Брок разположи количката на Лусинда така, че тя да бъде на традиционното място, отредено за шаферката, а после зае собственото си място на кум.
Погледът на Уеб срещна за кратко очите на Лусинда. Тя сякаш сияеше с ведра, мека светлина. Докторите твърдяха, че няма да издържи дълго, но Лусинда отново ги бе опровергала и бе започнало да изглежда така, че в крайна сметка ще преживее зимата. Сега приказваше, че иска да изчака, докато разбере дали ще има правнук или правнучка, Роана веднага бе заявила, че няма намерение да позволи на лекарите да я подложат на ултразвук, за да разбере пола на детето преди раждането му, и Лусинда се бе засмяла.
Прости ми, бе казала тя и той наистина й бе простил. Не можеше да продължава да изпитва гняв и болка, когато го очакваха толкова хубави неща.
Роана обърна сияещото си лице към младоженеца и Уеб едва сподави желанието си да я целуне веднага, преди изобщо да е започнала церемонията.
— Ау! — прошепна той, толкова тихо, че само Роана да го чуе, когато почувства как тя едва овладя смеха си за това, което и двамата бяха превърнали в свой личен код, заместващ думите — Желая те.
През последните дни бе започнала все по-често да се усмихва. Престанал бе да брои усмивките й, поне съзнателно. Но сърцето му забелязваше всяка една, дори и най-слабото потрепване на устните й.
Вплетоха пръсти и той потъна в кестенявите й очи, когато започнаха словата, обгърнали ги в мекия пурпурен здрач:
— Скъпи възлюбени, събрали сме се тук заедно…