Изведнъж отговорът проблесна пред нея с ослепителна яснота.
— Има си любовник! — прошепна на глас стъписано. Джеси се измъкваше зад гърба на Уеб и отиваше на среща! Роана почти се задуши от гняв заради Уеб. Как можеше, която и да е жена, та дори Джеси, да се държи толкова глупаво, че да излага на опасност брака си?
Бързо оседла Бъкли, настоящия й любимец, и тръгна в същата посока, в която бе потеглила Джеси. Големият жребец имаше дълга, леко неравна стъпка, която щеше да дразни по-неопитен ездач, но поглъщаше пътя бързо. Роана бе свикнала с него и се нагоди към ритъма му, съгласувайки плавно движенията си с неговите, докато следеше с поглед, сведен към земята, ясните отпечатъци от коня на Джеси.
С част от разума си не вярваше, че Джеси наистина има любовник — това бе просто прекалено хубаво, за да е вярно, а и Джеси беше прекалено хитра, за да изпусне намазаната си филия с маслото надолу, — но не можеше да устои на дразнещата възможност, че има вероятност да е права. Радостно започна да обмисля някакво смътно отмъщение заради всичките години на заяждания и обиди, въпреки че не знаеше какво точно би могла да направи. Истинското отмъщение просто не бе в природата на Роана. По-скоро би цапнала Джеси по носа, отколкото да проектира и изпълни някакъв дългосрочен план, а и щеше да изпита много по-голямо удоволствие. Но просто не можеше да подмине възможността да хване Джеси да прави нещо нередно. Обикновено тя бе тази, която вършеше глупостите, а Джеси ги изтъкваше на всеослушание.
Не искаше да я настига толкова бързо, затова дръпна юздите на Бъкли. Юлското слънце бе толкова силно и безмилостно, че би трябвало да изгори зеления цвят на дърветата, но не го правеше. Главата й се напече от горещината. Обикновено нахлупваше бейзболна шапка, но днес бе тръгнала с копринените панталони и ризата, които бе носила на обед, а бейзболната шапка, както и ботушите, бяха в стаята й.
Да се размотаваш в тази горещина бе лесно. Роана спря и позволи на Бъкли да пийне вода от едно поточе, а после поднови преследването. Повя лек ветрец, който донесе миризмата от коня на Джеси и Бъкли изпръхтя тихо, предупреждавайки я. Роана спря, тъй като не искаше другият кон да усети присъствието й.
След като привърза Бъкли за малко борче, тя тихо се промъкна през дърветата по едно леко възвишение. Сандалите й с тънки токчета потъваха в боровите иглички. Нетърпеливо ги смъкна и продължи боса нагоре.
Конят на Джеси бе на около четиридесет метра по-долу и спокойно пасеше от една туфа трева. Огромна, покрита с мъх скала стърчеше над върха на хълма и Роана се промъкна до нея, за да я използва за прикритие. Надникна внимателно иззад нея, опитвайки се да открие Джеси. Струваше й се, че долавя гласове, но звуците бяха доста странни и не можеше да различи отделни думи.
После ги видя, почти точно под нея, и се отпусна отмаляла на горещата скала, а тялото й се скова от ужас. Беше предполагала, че ще хване Джеси с някого от приятелите й от кънтри клуба, че може би ще се прегръщат и целуват, но не и това. Собственият й сексуален опит бе толкова ограничен, че не би могла дори да си представи подобно нещо.
Един храст частично ги скриваше, но тя все пак виждаше одеялото, бялото стройно тяло на Джеси и по-тъмното, много по-мускулесто тяло на мъж върху нея. И двамата бяха чисто голи, той се движеше напред-назад, а тя се бе вкопчила в него, и двамата издаваха странните звуци, които караха Роана да се присвива. Не можеше да каже кой е мъжът, тъй като виждаше само гърба му. Но после той се дръпна от Джеси и се изправи на колене, а Роана преглътна и го погледна втренчено с окръглени очи. Никога преди това не бе виждала гол мъж и шокът от гледката бе разтърсващ. Той изправи Джеси на колене и ръце и я плесна по задника, смеейки се дрезгаво на страстните и гърлени стенания, а после отново започна да проникна в нея по начина, по който Роана веднъж бе забелязала да го правят два коня, изисканата, придирчива Джеси драскаше по одеялото и извиваше гръб от удоволствие.
Роана се задави от внезапен силен пристъп на галене и приклекна зад скалата, притиснала лице към неравния камък. Стисна силно очи, опитвайки се да овладее желанието си да повърне. Вцепени се от чувство на отчаяние. Мили боже, какво щеше да направи Уеб?
Беше проследила Джеси от своенравно пакостливо желание да причини малко неприятности на омразната си братовчедка, но бе очаквала нещо дребно: може би няколко целувки, ако изобщо имаше намесен мъж, може би среща с някой от приятелите й и посещение на бар или нещо подобно. Преди години, след като двете бяха дошли да живеят в Дейвънпорт, Уеб бе неутрализирал непреклонно злобата на Джеси, като заплаши да я напляска, ако не престане да измъчва братовчедка си — заплаха, която Роана намери за толкова възхитителна, че бе прекарала дни наред в напразни опити да провокира Джеси, само и само да има възможността да види как задникът й ще почервенее. Накрая Уеб, развеселен, се бе принудил да я дръпне настрана и да я предупреди, че наказанието би могло да се приложи и върху нея, ако не се държи както подобава. Същата тази закачливост я бе тласнала и днес, но откритото бе много по-сериозно, отколкото бе очаквала.