Роана познаваше настроенията му, знаеше как изглеждаше, когато е уморен, знаеше, че обича дрехите му да бъдат изпрани. Можеше да изброи любимите му храни, любимите му цветове, любимите му професионални спортни отбори, какво го разсмива, какво го кара да се мръщи. Знаеше какво чете, за кого ще гласува. В продължение на десет години бе попивала всеки дребен детайл, свързан с Уеб, обръщайки се към него като срамежлива малка теменужка в търсене на светлината. След като родителите й бяха починали, Уеб се бе превърнал едновременно в неин защитник и довереник. Само пред него изливаше всичките си детски страхове и мечти, точно той я бе успокоявал след кошмарите или в моментите на самота и страх.
Но въпреки огромната си любов, никога не бе имала шанс пред него и го знаеше. Джеси винаги е била преди нея. Точно това я болеше най-много — че може да му предложи тялото и душата си, а той въпреки всичко ще се ожени за Джеси. Джеси, която понякога изглеждаше така, сякаш го мрази. Джеси, която не му беше вярна.
Сълзи опариха очите на Роана и тя ги избърса. Нямаше смисъл да плаче, въпреки че не можеше да престане да се възмущава.
От мига, в който двете с Джеси бяха дошли в Дейвънпорт, Уеб бе наблюдавал Джеси с хладен собственически поглед. Джеси бе излизала с други момчета, а той — с други момичета. На пръв поглед тя имаше свобода, но беше като вързана за въже, и когато достигнеше до края му, той винаги можеше да я дръпне обратно. От самото начало бе контролирал тяхната връзка. Уеб бе единствения мъж, когото Джеси не успя да завърти на пръста си или да сплаши с настроението си. Една-единствена негова дума можеше да я накара да отстъпи — постижение, с което дори баба й не можеше да се похвали.
Единствената надежда на Роана беше, че Джеси ще откаже да се омъжи за него, но тази надежда бе толкова слаба, че почти не съществуваше. Щом баба обяви, че Уеб ще наследи самия Дейвънпорт и собствения й дял от бизнеса, възлизащ на петдесет процента, изходът беше предрешен — Джеси щеше да се омъжи за него дори да е най-подлият и най-грозният мъж ма света, какъвто не беше. Джеси беше наследила двайсет и петте процента на Джанет, а Роана притежаваше двайсет и петте процента на баща си. Джеси се смяташе за принцесата на Дейвънпорт и вярваше, че щом се омъжи за Уеб, ще стане неговата кралица. Нямаше начин да приеме по-маловажна роля, омъжвайки се за някого друг.
Освен това Джеси бе завладяна от Уеб. Фактът, че не можеше да го контролира, както правеше с останалите момчета, едновременно я дразнеше и интригуваше, карайки я да се върти около него и да се съобразява с желанията му. Може би със своята самонадеяна суетност бе смятала, че щом се оженят, ще може да го контролира чрез секса, чрез даряване или отказване на услугите си в зависимост от удовлетвореността си.
Ако е било така, то и в това бе разочарована. Роана знаеше, че бракът им не с щастлив и тайно беше доволна. Изведнъж се засрами от мислите си, тъй като Уеб заслужаваше да бъде щастлив, дори Джеси да не е за него.
Но как бе злорадствала всеки път, когато Джеси не бе постигала своето. Винаги научаваше, тъй като, въпреки че Уеб се сдържаше, Джеси изобщо не нравеше опити да се овладее, когато бе ядосана, тя беснееше, цупеше се и се сърдеше. През двете години, откакто бяха женени, споровете бяха зачестили, а Джеси крещеше на всеослушание из цялата къща, наскърбявайки баба си.
Но поведението на Джеси не можеше да отклони Уеб от решението, предизвикало недоволството й. Двамата водеха непрекъсната война, а Уеб бе твърдо решен да управлява Дейвънпорт и инвестициите им — работа, която често бе съсипваща и изискваше осемнайсет работни часа всеки ден.
За Роана Уеб съвсем очевидно бе възрастен човек, който носи отговорностите си. Но все пак бе само на двайсет и четири и веднъж й бе казал, че възрастта му работи против него и че трябва да се труди два пъти повече от другите, за да се докаже пред по-възрастните и улегнали бизнесмени. Това бе първостепенната му грижа и Роана го уважаваше заради решенията му.
Но не съпруг — работохолик желаеше Джеси. Тя искаше ваканция в Европа, а той имаше бизнес срещи в календара. Тя искаше да отиде в Аспен в разгара на скиорския сезон, той смяташе това за загуба на време и пари, тъй като тя не караше ски, а и не желаеше да се учи. Искаше само да види и да бъде видяна. Когато й отнеха шофьорската книжка заради четири глоби в рамките на шест месеца, тя би продължила безгрижно да кара и да разчита влиянието на фамилията Дейвънпорт да я предпазва от неприятности, но Уеб бе конфискувал ключовете й и бе заповядал на всички да не й заемат своите, принуждавайки я да седи вкъщи цял месец, преди да й наеме шофьор. Но много повече я бе вбесило това, че се бе опитала сама да наеме шофьор, а Уеб я бе изпреварил и бе осуетил намеренията й. Не бе кой знае колко трудно, в района нямаше толкова много лимузини под наем и никоя от фирмите не би му се противопоставила. Само баба не се бе сблъскала с острия език на Джеси по време на този адски месец, когато беше затворена вкъщи като непокорна тийнейджърка.