Лоуъл бе много по-чувствителен към конете, отколкото към хората, но и той се намръщи, когато я погледна в лицето и дойде да поеме юздите на Бъкли, докато тя слизаше от седлото.
— Какво става? — попита той направо.
— Нищо — отвърна Роана, после разтри с разтреперани ръце лицето си. — Мисля, че просто прегрях, това с всичко. Забравих си шапката.
— Разправяй ги другиму — скара й се той. — Върви вкъщи и пийни малко студена лимонада, а после си почини. Аз ще се погрижа за Бък.
— Винаги си ми казвал да се грижа сама за коня си — опита се да протестира Роана, но Лоуъл я прекъсна, като махна с ръка:
— А сега ти казвам да си вървиш. Махай се. Ако нямаш достатъчно ум в главата, за да се грижиш за себе си, как би могла да се погрижиш за Бък?
— Добре. Благодаря. — Едва успя да наподоби лека усмивка, тъй като съзнаваше, че сигурно наистина изглежда зле, щом Лоуъл сам нарушава правилото си за конете, а не искаше той да остава с такова впечатление. Е, наистина беше зле, но по-скоро душевно, и бе изпълнена с толкова безсилен гняв, че би могла да експлодира. Ненавиждаше всичко това. Ненавиждаше видяното, ненавиждаше Джеси за стореното, ненавиждаше Уеб за това, че й е позволил да го обича, и за това, че я е поставил в такова положение.
Не, помисли си тя, докато бързаше към къщата, поразена от мисълта. Не мразеше Уеб. Никога не би могла да го намрази. За самата нея би било по-добре да не го обича, но нямаше начин да попречи на чувствата си, както не би могла да попречи на слънцето да изгрее на следващата сутрин.
Никой не я забеляза, когато се шмугна през входната врата. Огромният салон бе празен, въпреки че чуваше как Танси пее в кухнята, а телевизорът в кабинета работи. Вероятно чичо Харлан гледаше някоя от телевизионните игри, които му допадаха най-много. Роана се качи тихо по стълбите, тъй като точно в този момент не желаеше да разговаря с никого.
Апартаментът на баба бе в предната част на къщата, първата врата вдясно. Апартаментът на Джеси и Уеб бе преден, но от лявата страна. След години Роана най-после се бе установила в една от задните спални, далеч от всички останали. С изненада забеляза, че леля Глория и чичо Харлан са избрали средния апартамент отдясно, а вратата стоеше отворена и отвътре долитаха гласовете на баба и леля Глория. Като се вслуша, Роана долови и гласа на икономката Беси, която им помагаше да извадят дрехите от куфарите. Не искаше да вижда никого от тях, по-специално не би искала да даде на леля си Глория възможност да я заяде, така че отстъпи назад и излезе през двойните френски прозорци на външната тераса, която опасваше цялата къща. Вървя в противоположната посока, докато стигна до френските прозорци, през които се влизаше в нейната собствена стая, и намери убежище там.
Не знаеше как би могла да погледне Джеси отново, без да й се развика и да удари глупавото й омразно лице. По страните й потекоха сълзи, но тя ядосано ги избърса. Плачът на никого не е помогнал, не бе върнал мама и татко, не бе променил някого като нея, не бе попречил на Уеб да се ожени за Джеси. От доста време беше сдържала сълзите си и се бе преструвала, че нищо не може да я нарани, дори когато скритата болка и унижение почти я задавяха.
Но всъщност гледката на Джеси и онзи мъж се бе оказала страшен шок. Не че беше глупава, бе ходила няколко пъти на филми, забранени за деца под 17 години, но в тях всъщност никога не показваха нещо повече от голи женски цици и всичко бе разкрасено, като през цялото време за фон звучеше приятна музика. Освен това веднъж бе гледала как го правят конете, но всъщност не бе успяла да види кой знае какво, защото, макар и да се бе промъкнала в конюшните точно по този повод, не бе намерила добра наблюдателна позиция. Но звуците я бяха изплашили и никога повече не бе повторила опита.
В действителност животът изобщо не приличаше на филмите. В него нямаше нищо романтично. Видяното от Роана беше грубо и брутално и тя искаше да го изтрие от спомените си.
Взе още един душ, а после се просна на леглото, изтощена от емоционалните преживявания. Може би бе задрямала — не беше сигурна, но изведнъж в стаята се здрачи и Роана разбра, че е пропуснала вечерята. Още една черна точка, помисли си тя и въздъхна.
Сега беше по-спокойна, почти безчувствена. И за своя изненада дори бе гладна. Измъкна чисти дрехи и слезе по задните стълби към кухнята. Танси вече бе измила чинните и си бе тръгнала, но големият хладилник щеше да бъде пълен е остатъци от вечерята.
Тъкмо гризеше един студен пилешки бут с хлебче, а до лакътя й имаше чаша чай, когато кухненската врата се отвори и влезе Уеб. Изглеждаше уморен и бе свалил вратовръзката си, а сакото висеше, преметнато през рамото му. Двете горни копчета на ризата му бяха разкопчани. Когато го видя, сърцето на Роана замря, както обикновено. Дори уморен и раздърпан, Уеб изглеждаше божествено. Отново й премаля, когато се сети какво му причиняваше Джеси.