Освен това отношението на Джеси беше една от основните причини Роана да не може да се храни. Не беше се занимавал с този въпрос от години, тъй като се бе отдал на херкулесовската задача да се научи да управлява Дейвънпорт и другите предприятия, събирайки четири години колеж в три, а после довършвайки магистърска степен по бизнес специалност, но бе явно, че проблемите няма да се разрешат сами. За доброто на Роана щеше да се наложи да се пребори с леля Лусинда, а и с Джеси.
Роана се нуждаеше от спокойна и мирна обстановка, за да се уталожи нервното й напрежение, а оттам — и стомахът й. Ако леля Лусинда и Джеси, а сега и леля Глория, не можеха да се откажат от непрекъснатите си критични коментари по отношение на Роана, тогава нямаше да позволи на Роана да се храни с тях. Леля Лусинда винаги бе настоявала да се хранят всички заедно, за да може Роана да се приспособи към общоприетите нравила, но той щеше да се справи с това й изискване. Ако тя щеше да се храни по-добре в спокойната обстановка на собствената си стая иди ако предпочете дори в конюшните, то точно там щеше да й бъде сервирано. Ако отделянето й от семейството щеше да я накара да се чувства изпратена в изгнание, а не да я облекчи, както смяташе, то тогава той щеше да се храни в конюшнята с нея. Така просто не можеше да продължава, защото Роана щеше сама да се умори от глад.
Импулсивно я грабна в скута си, както често бе правил, когато бе малка. Сега бе висока метър и седемдесет и пет, но не бе кой знае колко по-тежка и гърлото му се стегна, когато обхвана страшно тънката й китка с дългите си пръсти. Тази малка братовчедка винаги бе извиквала защитника в него и това, което харесваше най-много в нея, беше нейната смелост и готовност за борба, без да мисли за последиците. Беше дяволита и палава, но леля Лусинда просто трябваше да престане да се опитва да изкорени точно тези й характерни особености.
Роана винаги се бе гушкала и него като котенце и сега напрани същото автоматично, потривайки буза в ризата му. Изведнъж съвсем слаба физическа реакция то изненада, смръщвайки тъмните му вежди въпросително.
Погледна надолу към нея Роана бе печално незряла за възрастта си, без нормалните обществени контакти, умения и защитни реакции, които тийнейджърите развиват при обичайните взаимоотношения помежду си. Посрещната с неодобрение и отблъскване и у дома, и в училище, Роана бе отговорила със затваряне в себе си и така и не се бе научила как да общува с деца на своята възраст. Точно затова несъзнателно винаги я бе смятал за дете, нуждаещо се от защитата му, а може би тя все още имаше нужда от нея. По въпреки че все още не бе жена, вече не бе и дете.
Виждаше извивката на шията й, дългите, тъмни мигли, прозрачната кожа на тила, където крехките сини вени лежаха точно под повърхността. Кожата й бе гладка, копринена и носеше сладкия топъл аромат на женственост. Гърдите й бяха миниатюрни, но стегнати и той усещаше малките и твърди зърна, притиснати към нето от полуобърнатата и поза. Физическата му реакция изведнъж се усили и се превърна в туптене в слабините и той внезапно осъзна колко закръглено е дупето й и как удобно се е разположило в скута му.
Едва не изстена, когато я премести малко, така че бедрото й да не опира във вдървения му пенис. Роана бе прекалено невинна за възрастта си, тъй като изобщо не бе излизала на срещи, а и се съмняваше изобщо да се е целувала. Нямаше представа какво му причинява и той не искаше да я смути. Грешката беше негова, че я бе взел в скута си, сякаш е все още дете. Просто трябваше да внимава повече отсега нататък, въпреки че това бе може би чиста случайност. Цели четири месеца не бе правил секс с Джеси, тъй като му бе писнало от опитите й да го манипулира чрез тялото си. Споровете им не бяха относно правенето на любов, а по-скоро бяха борба за надмощие. По дяволите, съмняваше се дали Джеси изобщо разбира понятието правене на любов като взаимно доставяне на удоволствие. Но той бе млад и здрав мъж и четири месеца въздържание го бяха измъчили така, че сега дори мършавото тяло на Роана можеше да го възбуди.
После се захвана отново с настоящия проблем.
— Хайде да сключим сделка — каза той — Обещавам, че вече никой няма да те закача заради начина, по който се храниш, и ако някой го направи, само ми кажи и аз ще се погрижа. А ти, мила, ще започнеш да се храниш редовно само заради мен. Обещай ми. Роана го погледна, а лешниковокафявите й очи грееха с меката светлина на обожание, която пазеше само за него.