— Млъкни! — изръмжа Роана, без да обръща внимание на пламналата си буза, гледайки с омраза Джеси. Опита да се измъкне от хватката на Уеб, но той просто стисна още по-силно.
Джеси я заплю.
— Винаги си искала да го имаш — изсъска тя. — Нарочно си нагласила работата така, че да ви видя заедно, нали? Знаеше, че идвам в кухнята. Не се задоволи да го чукаш зад гърба ми, искаше да се разпореждаш като у дома си, искаше поне веднъж да се разпореждаш, както си знаеш.
Несправедливата обида зашемети Роана. Тя погледна към Уеб и забеляза внезапния подозрителен и гневен поглед в очите му.
— Млъкнете и двете! — изръмжа той, а гласът му бе толкова страшен, че по гърба й пробягаха ледени тръпки. — Джеси. Горе! Веднага! — После пусна Роана и почти отнесе Джеси до вратата. Там спря и хвърли леден поглед към Роана, който я преряза като нож — С теб ще се занимая по-късно.
Вратата се тресна зад тях. Роана се облегна разтреперана на шкафа и скри лице в шепите си. О, боже, никога не бе предполагала, че нещо такова ще се случи. Сега Уеб я мразеше, а това не би могла да понесе. Болката я заля, стегна гърлото й, задуши я. Никога не бе била равностоен противник на Джеси, що се отнася до лукавост и подлост, и Джеси отново го бе доказала, като избълва без никакво усилие лъжата, която щеше да настрои Уеб срещу нея. Сега той смяташе, че тя е предизвикала всичко това нарочно и никога, никога вече нямаше да я обикне.
Баба нямаше да й прости за този скандал. Започна да се поклаща напред-назад, съсипана от мъка, питайки се дали ще я изпратят някъде далеч. Джеси уговаряше баба Роана да отиде в някакъв женски колеж на север, но Роана не бе пожелала да замине и Уеб я бе подкрепил, но сега се съмняваше, че той ще си помръдне пръста, дори да искат да я изпратят в пустинята Гоби. Беше му причинила толкова неприятности, че никога нямаше да й прости, дори да успее да го убеди, че Джеси лъже, в което се съмняваше. Според собствения й опит — всички вярваха на Джеси.
За няколко минути целият й свят се бе сгромолясал, бе изпитала такова щастие през тези няколко сладки мига в ръцете му, превърнали се след това в ад. Сигурно щеше да се наложи да се махне и да загуби Уеб завинаги.
Не беше честно. Джеси бе кучката. Но Роана не смееше да каже, не можеше да каже, без значение какво става, не можеше да се защити от злобните лъжи, които Джеси разказваше за нея дори точно в този момент.
— Мразя те — прошепна тихо тя на отсъстващата си братовчедка. Сви се до шкафа като уплашено малко птиче, а сърцето й биеше в гърдите й толкова лудо, сякаш щеше да изхвръкне. — Да пукнеш дано!
Пета глава
Роана лежеше, свита на кълбо, в леглото си. Въпреки топлата лятна нощ, се беше смръзнала от мъка, а сега сънят бе толкова далеч, колкото и тогава, когато бе избягала за пръв път горе по стълбите в стаята си.
Часовете, когато Джеси я бе хванала да целува Уеб, се бяха превърнали в кошмар. Врявата, разбира се, бе събрала останалата част от домакинството. Нямаше нужда от обяснения, тъй като Джеси бе проклинала на висок глас Уеб и Роана през цялото време, докато той я влачеше нагоре по стълбите, но въпреки това и баба, и леля Глория бяха засипали Роана с безкрайни въпроси и обвинения.
— Как си посмяла да направиш това? — бе попитала баба, гледайки Роана гневно и студено — като Уеб, но Роана не бе проговорила. Какво би могла да каже? Не трябваше да го целува, съзнаваше го. Обичта й към него не бе извинение, поне не такова, че да има значение пред всеобщото порицание, което я очакваше.
Не можеше да се защити, като разкрие действията на Джеси. Сега вероятно Уеб я мразеше и все пак не можеше да каже нещо, което щеше да го нарани толкова много и да го накара да направи нещо неразумно. По-скоро би поела цялата вина върху себе си, отколкото да рискува да го сполети нещо лошо. А в крайна сметка поведението на Джеси не извиняваше нейното собствено. Уеб бе женен мъж, не трябваше да го целува. Вътрешно се гърчеше от болка и срам заради неприятностите, причинени от необмисленото й, импулсивно действие.
Битката, водена на втория стаж, бе ясно доловима за всички останали. Върху здравия разум на Джеси мъчно можеше да се въздейства, когато се осуетяваха намеренията й, а ставаше два пъти по-трудно, когато бе засегната гордостта й. Крясъците й се носеха дори по-силно от плътния, боботещ глас на Уеб. Обиждаше го с всевъзможни цинични думи, използвайки език, какъвто Роана никога досега не бе чувала. Баба обикновено винаги си затваряше очите за деянията на Джеси, но дори тя се намръщи, когато чу използваните реплики. Роана чу да я наричат курва, малка проститутка с конско лице, както и глупаво животно, годно само за чукане в обора. Джеси бе заплашила да уговори баба да изхвърли Уеб от завещанието си. Като чу това, Роана бе погледнала ужасено баба си. Щеше да сложи край на живота си, ако станеше причина за обезнаследяването на Уеб, но при тази заплаха баба само изненадано и елегантно бе повдигнала вежди. Джеси бе заплашила и да уреди арестуването на Уеб заради наказуемото от закона изнасилване.