Изправи се и тихо започна да се облича. Мъжът я наблюдаваше сънливо и злобно със сините си очи.
— Какво става? — изръмжа той. — Да не си помисли, че си нещо по-специално? Искам да ти кажа нещо, скъпа моя: чукането си е чукане, а аристократичната ти фамилия не те прави по-специална. Това, което получих от теб, мога да получа и от всяка друга кучка.
Тя сложи обувките си и се изправи. Болката от думите му я задави, но не си позволи да реагира. Вместо това просто му отвърна:
— Няма да ме видиш вече.
— Как ли не! — мързеливо промърмори той, почесвайки се по гърдите. — Ще се върнеш пак, защото това, което получаваш от мен, не можеш да намериш никъде другаде.
Не се обърна да го погледне, докато вървеше към мястото, където бе вързан конят й. Качи се на седлото, изкривила лице от болка, а движенията й бяха лишени от обичайната за нея грация. Мисълта, че би могла да се върне и да бъде използвана като проститутка, й докара нов пристъп на гадене. Дощя й се да го срита заради злобната му прекалена самоувереност. Щеше да забрави страстното, саморазрушително удоволствие, което й бе доставял, и щеше да се задоволи с предначертания си живот. Не можеше да си представи нищо по-унизително от това да се върне пълзешком при него и да види триумфа в очите му, когато я притисне.
„Не — помисли си, докато яздеше, — няма да се върна. По-скоро ще умра, отколкото отново да бъда евтиното завоевание на Харпър Нийли.“
Първа книга
Край и начало
Първа глава
— Какво ще правим с нея?
— Един господ знае. Ние, разбира се, не можем да я вземем.
Гласовете бяха приглушени, но Роана така или иначе ги чуваше и знаеше, че говорят за нея. Сви малкото си слабо телце още повече, като притисна колене към гърдите си и с угаснал поглед се взря през прозореца към подстриганата морава на Дейвънпорт, дома на баба й. Моравата бе тъмнозелена и винаги й бе харесвало да тича боса по гъстата трева, сякаш ходи по жив килим. Но сега нямаше желание да излезе и да играе, искаше просто да седи в нишата на прозореца, този, който мислено винаги бе наричала своя „прозорец за мечти“, и да се преструва, че нищо не се е променило, че мама и татко не са умрели и че никога вече няма да ги вили.
— С Джасмин положението е по-различно — продължи първият глас — Тя е млада дама, а не малко дете като Роана Просто вече сме прекалено възрастни, за да поемем отговорност за толкова малко дете.
Искаха братовчедка й Джеси, но нея — не. Роана упорито премигна, за да удържи сълзите, докато слушаше как лелите и чичовците й обсъждаха проблема какво да правят с нея и изреждаха причините, поради които всеки един от тях би се радвал да приеме Джеси в дома си, докато Роана щяла да създава прекалено много неприятности.
„Ще слушам много“ — искаше и се да извика, но преглътна думите, така както бе преглътнала и сълзите. Какво толкова ужасно бе направила, че не я искаха. Опитваше се да бъде добро момиче, да казва „госпожо“ и „господине“, когато говори с тях. Дали причина за това не бе ездата на гърба на Тъндърболт? Никой нямаше да разбере, ако не бе паднала, не бе скъсала новата си рокля и не беше я изцапала, и при това на самия Великден. Мама трябваше да я заведе вкъщи, за да я преоблече, и се бе наложило да отиде със стара рокля на църква. Е, всъщност роклята изобщо не бе стара, а една от онези, с които обикновено ходеше на църква, но не бе разкошната й нова рокля, ушита специално за Великден. Едно от момичетата в църквата я бе попитало защо не с празнична рокля, а Джеси се бе разсмяла и беше отвърнала, че причината е в падането й в конско ако. Само че Джеси не бе казала ако, а бе използвала мръсната дума. Няколко момчета я бяха чули и скоро из цялата църква се разнесе мълвата за Роана Дейвънпорт, която била казала, че паднала върху купчина конски фъшкии.
На лицето на баба й се бе появил онзи укорителен поглед, а устата на леля Глория се бе свила така, сякаш току-що е гризнала кисел лимон. Леля Джанет само бе погледнала към нея и бе поклатила глава. Но татко й се беше разсмял и я бе прегърнал през раменете, споменавайки, че малко конски фъшкии не биха навредили на никого. Освен това малката му дъщеричка имала нужда от наторяване, за да расте.
Татко. Буцата в гърлото й нарасна, така че едва успяваше да си поеме въздух. Татко и мама си бяха отишли завинаги, а също и леля Джанет. Роана харесваше леля Джанет, въпреки че тя винаги бе изглеждала толкова тъжна и не обичаше много да я прегръщат. Въпреки това бе много по-мила от леля Глория.