Лусинда сподави риданието си, а цялото й тяло потръпна. Були кимна в знак на съгласие към Ивон, която притвори очи, за да сдържи сълзите си.
— Роана го направи — изсъска Глория, поглеждайки гневно към малката, завита е одеяло фигурка, легнала на дивана.
Очите на Ивон изненадано се разшириха и тя погледна недоверчиво Глория.
— Не говори глупости — сряза я тя и нарочно отиде до Роана, седна до нея и погали разрошената коса над бледото лице, нареждайки нещо тихо и утешително. Мнението на Були за Ивон се вдигна с няколко пункта, въпреки че, предвид изражението на Глория, се съмняваше тя да го споделя.
Лусинда наведе глава, сякаш не можеше да погледне другата си внучка.
— Ще я арестувате ли? — прошепна тя.
Були взе ръката й в своята, чувствайки се като огромен тромав бивол, докато дебелите му пръсти обхващаха нейните, студени и тънки.
— Не, няма — отвърна той.
Лусинда потрепери леко, а част от напрежението сякаш напусна тялото й.
— Благодаря на Бога — прошепна тя, стиснала очи.
— Бих искала да зная защо! — пискливо попита от другата страна на Лусинда Глория, отърсвайки се като мокра кокошка. Були никога не бе харесвал Глория колкото Лусинда. Тя винаги бе била по-хубава, но Лусинда бе грабнала сърцето на Маршъл Дейвънпорт, Лусинда се бе омъжила за най-богатия мъж в Северозападна Алабама и завистта почти бе изгризала Глория.
— Защото не смятам, че го е извършила — отвърна той решително.
— Видяхме я да стои точно над тялото! Беше стъпила с крака в кръвта!
Були нервно се запита защо това би трябвало да има някакво значение. Опита се да се овладее.
— Доколкото можем да преценим, Джеси вече е била мъртва от няколко часа, когато Роана я е намерила. — Не се впусна в технически подробности относно степента на прогресивното вкочанясване на трупа, съзнавайки, че Лусинда едва ли се нуждае от това. Не бе възможно да се посочи съвсем точно времето на смъртта, освен ако нямаше свидетели, но все пак бе сигурно, че Джеси бе починала поне няколко часа преди полунощ. Не знаеше защо Роана е посетила братовчедка си в два сутринта — а щеше със сигурност да разбере, — но тогава Джеси вече с била мъртва.
Малката семейна групичка замръзна и го погледна втренчено, сякаш не можеше да проумее последното му изявление. Той извади малкия си бележник. Обикновено някой от местните детективи провеждаше разпитите, но това бе семейство Дейвънпорт, така че щеше да отдаде на случая цялото си внимание.
— Господин Еймъс каза, че тази вечер между Уеб и Джеси с имало скандал — започна той и забеляза острия поглед, който Лусинда хвърли на зет си.
После си пое дълбоко дъх, изпъна рамене и попи сълзите от лицето си с намачканата носна кърпичка.
— Да, имаха известни разногласия.
— За какво?
Лусинда се поколеба и Глория пое нещата в свои ръце:
— Джеси хванала Уеб и Роана да го правят в кухнята.
Белите вежди на Були се повдигнаха. Не че го изненада кой знае колко, но все пак доста се учуди. Погледна колебливо към крехката, свита фигурка в другия край на стаята. Роана изглеждаше ако не дете, все пак доста детски, а той не си представяше Уеб като мъж, който би могъл да се развълнува от нещо такова.
— Да правят какво?
— Да го правят — натърти с повишен тон Глория. — Мили боже, Були, да не искаш да ти го нарисувам на картинка?
Представата Уеб да прави секс с Роана в кухнята му се стори още по-неправдоподобна. Обикновено не се изненадваше от безкрайната глупост, която хора, доста умни според общото мнение, понякога разкривиха, но точно това изобщо не му изглеждаше вероятно По-скоро си представяше как Уеб извършва убийство, но не и флирт с малката си братовчедка.
Е, щеше да разбере истината за случката в кухнята от Роана. Нещо друго му бе необходимо от тези тримата.
— Значи са се карали. Дали при разправията не се е стигнало до някакво насилие?
— Разбира се — отвърна Харлан, прекалено нетърпелив да вземе думата и отново да се превърне в център на внимание — Те бяха горе, но Джеси крещеше толкова високо, че чувахме всяка дума. После Уеб й изкрещя да подаде молба за развод, каза й, че ще направи всичко необходимо, за да се отърве от нея, а после се чу звук от счупване на стъкло. След това Уеб слезе като хала и веднага тръгна нанякъде.
— Някой от вас виждал ли е Джеси след това или да я е чул да влиза в банята?
— Не, не сме чули нито звук — обади се Харлан, и Глория също поклати глава. Никой не се беше опитвал да говори с Джеси, знаейки от личен опит, че е много по-добре да я оставят да се успокои или гневът й ще се стовари върху ненавременния посредник. Изражението на Лусинда разкриваше все по-нарастващото й смайване и ужас, тъй като тя явно проумя накъде водят въпросите на Були.