— Искам да я видя — отсече той. — Искам да видя съпругата си.
Були се изправи.
— Съжалявам, Уеб — каза той изморено, — но ще трябва да ти зададем няколко въпроса.
Шеста глава
Джеси бе мъртва.
Не му позволиха да я види, а той отчаяно се нуждаеше от това, защото докато сам не се убедеше във факта, струваше му се невъзможно да повярва. Чувстваше се объркан, не можеше да се ориентира в мислите и чувствата си, много от тях — противоречиви. Когато Джеси му бе изкрещяла, че иска развод, не бе почувствал нищо друго, освен облекчение при перспективата да се отърве от нея, но мъртва? Джеси? Разглезената, изпълнена с енергия и страст Джеси? Не можеше да си спомни ден от живота си, в който Джеси да не е участвала. Бяха израснали заедно, братовчеди и другарчета в играта, а после треската на пубертета и страстта ги бяха вкопчили в една безкрайна борба за надмощие. Женитбата им се бе оказала грешка, но шокът от загубата и бе ужасен. Скръб и облекчение подеха битка в сърцето му, разкъсвайки го на две.
Честно казано, изпитваше и вина заради чувството на облекчение. През последните две години Джеси бе направила всичко възможно да превърне живота му в ад, разрушавайки системно чувствата му към нея в своето неуморно търсене на нямото обожание, което смяташе, че заслужава.
А после съществуваше и вината му пред Роана.
Не трябваше да я целува. Тя бе само на седемнайсет, по дяволите, и освен това бе съвсем неопитна. Не трябваше да я взема в скута си. Когато внезапно бе обвила ръце около врата му и го бе целунала, трябваше внимателно да я отмести, а не да отвърне на желанието й. Вместо това, бе почувствал меките й, срамежливи устни до своите и бе изпитал възбуда от невинността й. По дяволите, и без това вече бе възбуден от усещането за закръгленото й дупе в скута си. Вместо да прекъсне целувката, той я бе задълбочил, налагайки се, превръщайки я наистина в сексуална. Бе притиснал Роана към себе си в желанието си да почувства допира на малките й, деликатни гърди, притиснати в своите. Ако в онзи миг Джеси не бе връхлетяла, сигурно щеше да сложи ръка върху гърдите й, а устните му щяха да обхванат тези сладки настръхнали зърна. И Роана бе възбудена. Мислеше я за прекалено наивна, за да знае какво прави, но сега преценяваше нещата по-различно. Неопитна не значеше наивна.
Без значение какво би сторил, той се съмняваше Роана да вдигне ръка или да проговори, за да го спре. Можеше да я има на кухненската маса или в скута си. Щеше да му позволи всичко.
Нямаше нищо, което Роана не би направила за него. Знаеше го. И това бе най-ужасната от всички мисли. Нима Роана бе убила Джеси?
Беше побеснял от яд към двете, а и към себе си, че е позволил да изпадне в такова положение, Джеси й бе крещяла мръсни обиди и изведнъж така му бе дотегнало от нея, че бе разбрал — това беше краят на брака им. Що се отнася до Роана — никога не би си и помислил, че е способна да устрои сцената в кухнята, но когато я бе погледнал след злобните обвинения на Джеси, бе забелязал не шок в откритите й изразителни очи, а вина. Може би усещането бе причинено от същото смайване, което бе почувствал и самият той, тъй като не би трябвало да се целуват, но може би… може би имаше и още нещо. Освен това за миг бе зърнал и друго чувство — на омраза.
Всички знаеха, че Роана и Джеси не се разбират много добре, но от известно време той самият бе забелязал: враждебността на Роана наистина бе неприкрита. Причината за това също бе очевидна. Само слепец не би забелязал обожанието, което изпитва Роана към него. Не бе направил нищо, с което да я насърчи, но също така не беше я обезкуражил. Обичаше малката хлапачка и нейното сляпо боготворене определено бе поласкало мъжкото му его, особено след безкрайните битки с Джес. По дяволите, предполагаше, че обича Роана не по начина, по който тя искаше. Обичаше я със забавната загриженост на по-голям брат, притесняваше се за липсата й на апетит и я съжаляваше, когато изпадаше в неловко положение заради собствената си несръчност в обществото. Никак не й бе лесно винаги да бъде отхвърляна като грозното патенце в сравнение с красивия лебед Джеси.
Дали не бе повярвала на онази абсурдна заплаха, отправена от Джеси за отстраняването му от завещанието на леля Лусинда? Той бе наясно, че това са глупости, но дали Роана го знаеше? Какво би направила, за да го защити? Дали не бе отишла при Джеси, за да се опита да я вразуми? Самият той от личен опит бе наясно, че вразумяването на Джеси е напразно загубено време. Щеше да се нахвърли върху Роана като куче върху кокал, щеше да я засипе с още по-груби обиди и злобни заплахи. Дали Роана би могла да стигне чак до такава крайност, за да спре Джес? Преди сцената в кухнята би отговорил, че няма начин това да се случи, но вече бе видял изражението на Роана, когато Джеси се нахвърли върху тях, така че сега не бе сигурен.